Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Nous nous sommes assis près des fleuves de Babylone, et là, nous avons pleuré, nous souvenant de Sion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Nous avons suspendu nos harpes aux saules de la contrée.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Là, ceux qui nous avaient emmenés captifs nous demandaient des chants joyeux: Chantez-nous quelque chose des cantiques de Sion.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Comment chanterions-nous les cantiques de l'Éternel, dans une terre étrangère?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si je t'oublie, Jérusalem, que ma droite s'oublie elle-même!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Que ma langue s'attache à mon palais, si je ne me souviens de toi, si je ne fais de Jérusalem le principal sujet de ma joie!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Éternel, souviens-toi des enfants d'Édom, qui, dans la journée de Jérusalem, disaient: Rasez, rasez jusqu'à ses fondements!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Fille de Babel, la dévastée, heureux qui te rendra ce que tu nous as fait!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Heureux qui saisira tes enfants, et les écrasera contre le rocher!