Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Sur les rives des fleuves de Babylone, là nous nous assîmes, et nous pleurâmes au souvenir de Sion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Aux saules qui les bordent, nous suspendîmes nos harpes;

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

car là nos maîtres nous demandaient des hymnes, nos oppresseurs des chants de joie. "Chantez-nous disaient-ils, un des cantiques de Sion!"

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Comment chanterions-nous l’hymne de l’Eternel en terre étrangère?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si je t’oublie jamais, Jérusalem, que ma droite me refuse son service!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Que ma langue s’attache à mon palais, si je ne me souviens toujours de toi, si je ne place Jérusalem au sommet de toutes mes joies!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Souviens-toi, Seigneur, pour la perte des fils d’Edom, du jour fatal de Jérusalem, où ils disaient: "Démolissez-la, démolissez-la, jusqu’en ses fondements!"

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Fille de Babel, vouée à la ruine, heureux qui te rendra le mal que tu nous as fait!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Heureux qui saisira tes petits et les brisera contre le rocher!