Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Au bord des fleuves de Babylone nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Aux saules de ses vallées nous avions suspendu nos harpes.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Car là, ceux qui nous tenaient captifs nous demandaient des hymnes et des cantiques, nos oppresseurs, des chants joyeux: « Chantez-nous un cantique de Sion! »

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Comment chanterions-nous le cantique de Yahweh, sur la terre de l'étranger?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si jamais je t'oublie, Jérusalem, que ma droite oublie de se mouvoir!...

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Que ma langue s'attache à mon palais, si je cesse de penser à toi, si je ne mets pas Jérusalem au premier rang de mes joies!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Souviens-toi, Yahweh, des enfants d'Edom, quand au jour de Jérusalem, ils disaient: « Détruisez, détruisez-la, jusqu'en ses fondements! »

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Fille de Babylone, vouée à la ruine, heureux celui qui te rendra le mal que tu nous as fait!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Heureux celui qui saisira et brisera tes petits enfants contre la pierre!