< Псалми 137 >
1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
Sur les bords des fleuves de Babylone, nous nous sommes assis. Oui, nous avons pleuré, quand nous nous sommes souvenus de Sion.
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
Sur les saules de ce pays, nous avons raccroché nos harpes.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
Car là, ceux qui nous ont emmenés en captivité nous ont demandé des chants. Ceux qui nous tourmentaient exigeaient des chants de joie: « Chantez-nous une des chansons de Sion! »
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
Comment pouvons-nous chanter le chant de Yahvé dans un pays étranger?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
Si je t'oublie, Jérusalem, que ma main droite oublie son habileté.
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
Que ma langue se colle au palais si je ne me souviens pas de toi, si je ne préfère pas Jérusalem à ma principale joie.
7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
Souviens-toi, Yahvé, des enfants d'Édom, au jour de Jérusalem, qui a dit: « Rasez-la! Rasez-le jusqu'à ses fondations! »
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
Fille de Babylone, vouée à la destruction, celui qui vous rembourse sera heureux, comme vous l'avez fait pour nous.
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
Il sera heureux, qui prend et écrase vos petits contre le rocher.