Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the rivers of Babylon we sat down and wept when we thought about Zion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

On the poplars there we hung our harps.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

There our captors required songs from us, and those who mocked us required us to be happy, saying, “Sing us one of the songs of Zion.”

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

How could we sing a song about Yahweh in a foreign land?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I ignore the memory of you, Jerusalem, let my right hand forget her skill.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Let my tongue cling to the roof of my mouth if I think about you no more, if I do not prefer Jerusalem more than my greatest delights.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Call to mind, Yahweh, what the Edomites did on the day Jerusalem fell. They said, “Tear it down, tear it down to its foundations.”

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Daughter of Babylon, soon to be destroyed— may the person be blessed, whoever pays you back for what you have done to us.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

May the person be blessed, whoever takes and dashes your little ones against a rock.