Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By rivers of Babylon—There we sat, Indeed, we wept when we remembered Zion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

We hung our harps on willows in its midst.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

For there our captors asked us the words of a song, And our spoilers—joy: “Sing to us of a song of Zion.”

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

How do we sing the song of YHWH, On the land of a stranger?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget you, O Jerusalem, my right hand forgets!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

My tongue cleaves to my palate, If I do not remember you, If I do not exalt Jerusalem above my chief joy.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember, YHWH, for the sons of Edom, The day of Jerusalem, Those saying, “Raze, raze to its foundation!”

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O daughter of Babylon, O destroyed one, O the blessedness of him who repays to you your deed, That you have done to us.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

O the blessedness of him who seizes, and has dashed your sucklings on the rock!