Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the rivers of Babylon, there we sat, and we also wept when we remembered Zion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Upon the willows in her midst had we hung up our harps.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

For there our captors demanded of us the words of song; and those that mocked us, joy, [saying, ] Sing for us one of the songs of Zion.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

How should we sing the song of the Lord on the soil of the stranger?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget thee, O Jerusalem, may my right hand forget—.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

May my tongue cleave to my palate if I do not remember thee: if I recall not Jerusalem at the head of my joy.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember, O Lord, unto the children of Edom the day of Jerusalem; who said, Raze it, raze it, even to her very foundation.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O daughter of Babylon, who art wasted: happy he, that repayeth thee thy recompense for what thou hast done to us.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Happy he, that seizeth and dasheth thy babes against the rock.