Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the riuers of Babel we sate, and there wee wept, when we remembred Zion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Wee hanged our harpes vpon the willowes in the middes thereof.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Then they that ledde vs captiues, required of vs songs and mirth, when wee had hanged vp our harpes, saying, Sing vs one of the songs of Zion.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Howe shall we sing, said we, a song of the Lord in a strange land?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget thee, O Ierusalem, let my right hand forget to play.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

If I do not remember thee, let my tongue cleaue to the roofe of my mouth: yea, if I preferre not Ierusalem to my chiefe ioy.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember the children of Edom, O Lord, in the day of Ierusalem, which saide, Rase it, rase it to the foundation thereof.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O daughter of Babel, worthy to be destroyed, blessed shall he be that rewardeth thee, as thou hast serued vs.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Blessed shall he be that taketh and dasheth thy children against the stones.