Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the rivers of Babylon, there we sat down, yea, we wept when we remembered Zion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Upon the willows in the midst of it we hung up our harps.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

For there those who led us captive required of us songs, and those who wasted us, mirth, saying, Sing for us one of the songs of Zion.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

How shall we sing Jehovah's song in a foreign land?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget thee, O Jerusalem, let my right hand forget.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Let my tongue cling to the roof of my mouth, if I do not remember thee, if I do not prefer Jerusalem above my chief joy.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember, O Jehovah, the day of Jerusalem against the sons of Edom, who said, Raze it, raze it, even to the foundation thereof.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O daughter of Babylon, who is to be destroyed, happy shall he be who rewards thee as thou have served us.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Happy shall he be who takes and dashes thy little ones against the rock.