Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Aan Babels stromen zaten wij schreiend Bij de gedachte aan Sion;

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

En aan de wilgen, die daar stonden, Hingen wij onze harpen op.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Ja, daar durfden onze rovers Ons nog liederen vragen; En onze beulen: "Zingt ons vrolijke wijsjes Uit de zangen van Sion!"

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Ach, hoe zouden wij Jahweh’s liederen zingen Op vreemde bodem!

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Jerusalem, zo ik u zou vergeten, Ik vergat mijn rechterhand nog eer;

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Mijn tong mag aan mijn gehemelte kleven, Zo ik u niet gedenk: Zo ik niet meer van Jerusalem houd, Dan van het toppunt van vreugde.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Jahweh, reken de zonen van Edom De dag van Jerusalem toe; Die riepen: Smijt ze neer, smijt ze neer; Neer met haar op de grond!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

En gij, dochter van Babel, moordenares: Heil hem, die u vergeldt wat gij ons hebt gedaan;

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Heil hem, die uw kinderen grijpt, En tegen de rots te pletter slaat!