Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Ved Babels Floder, der sad vi og græd, naar Zion randt os i Hu.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Vi hængte vore Harper i Landets Pile.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Thi de, der havde bortført os, bad os synge, vore Bødler bad os være glade: »Syng os af Zions Sange!«

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Hvor kan vi synge HERRENS Sange paa fremmed Grund?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Jerusalem, glemmer jeg dig, da visne min højre!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Min Tunge hænge ved Ganen, om ikke jeg ihukommer dig, om ikke jeg sætter Jerusalem over min højeste Glæde!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

HERRE, ihukom Edoms Sønner for Jerusalems Dag, at de raabte: »Nedbryd, nedbryd lige til Grunden!«

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Du Babels Datter, du Ødelægger! Salig den, der gengælder dig, hvad du gjorde imod os!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Salig den, der griber dine spæde og knuser dem mod Klippen!