Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Na obali rijeka babilonskih sjeđasmo i plakasmo spominjući se Siona;

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

o vrbe naokolo harfe svoje bijasmo povješali.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

I tada naši tamničari zaiskaše od nas da pjevamo, porobljivači naši zaiskaše da se veselimo: “Pjevajte nam pjesmu sionsku!”

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Kako da pjesmu Jahvinu pjevamo u zemlji tuđinskoj!

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Nek' se osuši desnica moja, Jeruzaleme, ako tebe zaboravim!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Nek' mi se jezik za nepce prilijepi ako spomen tvoj smetnem ja ikada, ako ne stavim Jeruzalem vrh svake radosti svoje!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Ne zaboravi, Jahve, sinovima Edoma kako su u dan kobni Jeruzalemov vikali oni: “Rušite! Srušite ga do temelja!”

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Kćeri babilonska, pustošiteljice, blažen koji ti vrati milo za drago za sva zla što si nam ih nanijela!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Blažen koji zgrabi i smrska o stijenu tvoju dojenčad!