Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Babylon tuiva ah te ka ngol uh tih Zion ka poek uh vaengah ka rhap uh.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

A khui kah tuirhi dongah ka rhotoeng te ka bang uh.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Kaimih aka sol rhoek kaimih te laa ol hnap n'dawt uh. Kaimih aka parhaengkung long khaw, “Zion laa te kaimih ham kohoenah neh hlai uh lah,” a ti uh.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Balae tih BOEIPA laa he kholong kho ah ka hlai uh eh?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Jerusalem nang te kan hnilh atah ka bantang kut he hnilh uh saeh.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Nang te kan thoelh pawt tih, Jerusalem te ka kohoenah somtung la ka pacuet pawt atah ka lai he ka dang la kap uh saeh.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

BOEIPA aw Jerusalem tue vaengkah Edom koca rhoek loh, “A khoengim duela kingling uh kingling uh,” a ti uh te poek pah.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Hlang aka rhoelrhak Babylon nu aw, kaimih taengah na saii bangla na thaphu te namah taengah aka thuung tah a yoethen.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Na camoe rhoek te a tuuk tih, thaelpang dongah aka phop tah a yoethen.