Псалми 132
1 Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
Доамне, аду-Ць аминте де Давид ши де тоате неказуриле луй!
2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
Аду-Ць аминте кум а журат ел Домнулуй ши а фэкут урмэтоаря журуинцэ Путерникулуй луй Иаков:
3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
„Ну вой интра ын кортул ын каре локуеск, ну мэ вой суи ын патул ын каре мэ одихнеск,
4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
ну вой да сомн окилор мей, нич аципире плеоапелор меле
5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
пынэ ну вой гэси ун лок пентру Домнул, о локуинцэ пентру Путерникул луй Иаков.”
6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
Ятэ, ам аузит ворбинду-се деспре ел ла Ефрата, л-ам гэсит ын огорул Иаар…
7 Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
„Хайдем ла локуинца Луй, сэ не ынкинэм ынаинтя аштернутулуй пичоарелор Луй!…
8 Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
Скоалэ-Те, Доамне, вино ла локул Тэу де одихнэ, Ту ши кивотул мэрецией Тале!
9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
Преоций Тэй сэ се ымбраче ын неприхэнире ши крединчоший Тэй сэ скоатэ стригэте де букурие!
10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
Пентру робул Тэу Давид, ну лепэда пе унсул Тэу!”
11 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
Домнул а журат луй Давид адевэрул ши ну Се ва ынтоарче де ла че а журат: „Вой пуне пе скаунул тэу де домние ун фиу дин трупул тэу.
12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
Дакэ фиий тэй вор пэзи легэмынтул Меу ши ынвэцэтуриле Меле пе каре ли ле вой да, вор шедя ши фиий лор ын вечь пе скаунул тэу де домние.”
13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
Да, Домнул а алес Сионул, л-а дорит ка локуинцэ а Луй ши а зис:
14 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
„Ачеста есте локул Меу де одихнэ пе вечие; вой локуи ын ел, кэч л-ам дорит.
15 Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
Ый вой бинекувынта дин белшуг храна, вой сэтура ку пыне пе сэрачий луй.
16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
Вой ымбрэка ын мынтуире пе преоций луй ши крединчоший луй вор скоате стригэте де букурие.
17 Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
Аколо вой ынэлца путеря луй Давид, вой прегэти о канделэ унсулуй Меу,
18 Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
вой ымбрэка ку рушине пе врэжмаший луй ши песте ел ва стрэлучи кунуна луй.”
