< Псалми 132 >
1 Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
Sabo-Pionjonañe Ry Iehovà, tiahio t’i Davide ty amo falovilovia’eo.
2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
Ty nifantà’e am’ Iehovà, ty nititiha’e amy Tsitongerè’ Iakobey:
3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
Toe tsy hizilik’ an-kibohon- trañoko ao raho ndra hijoñe am-pandreako nivelareñe ho ahiko ao:
4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
Tsy homeiko roro o masokoo, tsy hidrodreke o voho-masokoo,
5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
ampara’ te hahatreavako toetse t’Iehovà, akiba ho a i Tsitongerè’ Iakobey.
6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
Jinanji’ay e Efrata izay, tendrek’ an-kodobo’ i alay:
7 Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
Antao hionjoñe mb’an-Kivoho’e ao; antao hitalaho am-pitongoàm-pandia’e eo.
8 Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
Miongaha ry Iehovà, miheova mb’am-pitofà’o mb’eo, Ihe naho i vatam-pañinan-kaozara’oy.
9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
Ho lafihen-kavantañañe o mpisoro’oo, hipoñak’ an-kaehake o noro’oo.
10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
Ty amy Davide mpitoro’oy, ko ampitolihe’o añe ty lahara’ i noriza’oy.
11 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
Nifanta mahity amy Davide t’Iehovà, vaho tsy hafote’e, ty hoe: Hampiambesareko ami’ty fiambesam-panjakà’o eo ty boak’ am-pañova’o ao;
12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
lehe ambe’ o ana’oo i fañinakoy naho ty taroko anareko iareo, le hiambesatse amy fiambesam-panjaka’oy nainai’e o ana’ iareoo.
13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
Toe jinobo’ Iehovà ty Tsiône, i fañiria’e ho fimoneña’ey:
14 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
Etoy ty fitofako nainai’e tsy modo; atoa ty himoneñako, fa fisalalàko—
15 Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
Hogogoeko ty riha’e, ho eneñeko mahakama o mahàtra’eo.
16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
Hampisikineko fandrombahañe o mpisoro’eo, hisabo an-drebeke o noro’eo.
17 Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
Ao ty hampitiriako ty tsifa’ i Davide; ao ty nañajariako failo’ i norizakoy.
18 Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
Haombeko hasalarañe o rafelahi’eo, fe hipelapelatse añambone’e eo ty sabaka’e.