Псалми 132
1 Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
Herre! kom David i Hu for alle hans Lidelser,
2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
ham, som tilsvor Herren og lovede Jakobs mægtige:
3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
„Jeg vil ikke gaa ind i mit Hus's Telt, jeg vil ikke opstige paa min Sengs Leje;
4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
jeg vil ikke lade mine Øjne sove, eller mine Øjenlaage blunde,
5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
førend jeg finder et Sted for Herren, en Bolig for Jakobs mægtige.‟
6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
Se, vi hørte om den i Efrata; vi fandt den paa Jaars Mark.
7 Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
Vi ville gaa ind i hans Bolig, vi ville tilbede for hans Fødders Fodskammel.
8 Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
Herre! staa op til din Hvile, du og din Magts Ark.
9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
Lad dine Præster klæde sig med Retfærdighed og dine hellige synge med Fryd.
10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
For David, din Tjeners Skyld, forskyd ikke din Salvedes Ansigt!
11 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
Herren tilsvor David den Sandhed, fra hvilken han ikke vilde vige: „Af dit Livs Frugt vil jeg sætte en Mand paa din Trone.‟
12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
Dersom dine Børn holde min Pagt og mine Vidnesbyrd, som jeg vil lære dem, da skulle og deres Børn altid sidde paa din Trone.
13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
Thi Herren har udvalgt Zion, han har begæret sig den til Bolig:
14 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
„Den er min Hvile altid, her vil jeg bo; thi jeg har begæret den.
15 Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
Jeg vil velsigne Spisen der, jeg vil mætte de fattige der med Brød.
16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
Og jeg vil klæde dens Præster med Salighed, og dens hellige skulle synge med Fryd.
17 Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
Der vil jeg lade et Horn opvokse for David; jeg har beredt en Lampe for min Salvede.
18 Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
Hans Fjender vil jeg klæde i Skam, men paa ham skal hans Krone blomstre.
