< Псалми 130 >
1 Песен на възкачванията. Из дълбочините виках към Тебе, Господи.
En sang ved festreisene. Av det dype kaller jeg på dig, Herre!
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
Herre, hør min røst, la dine ører akte på mine inderlige bønners røst!
3 Ако би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
Dersom du, Herre, vil gjemme på misgjerninger, Herre, hvem kan da bli stående?
4 При тебе обаче няма прощение За да ти се боят.
For hos dig er forlatelsen, forat du må fryktes.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
Jeg bier efter Herren, min sjel bier, og jeg venter på hans ord.
6 Душата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.
Min sjel venter på Herren mere enn vektere på morgenen, vektere på morgenen.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото Господ е милостта, И у Него е пълното изкупление;
Vent på Herren, Israel! For hos Herren er miskunnheten, og megen forløsning er hos ham,
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
og han skal forløse Israel fra alle dets misgjerninger.