Псалми 129

1 Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Пісня проча́н.

2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

Багато гноби́ли мене від юна́цтва мого́, та мене не поду́жали!

3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Ора́ли були́ на хребті́ моїм плугатарі́, поклали вони довгі бо́розни,

4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

та Господь справедливий, — Він шну́ри безбожних порва́в!

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Нехай посоро́млені бу́дуть, і хай повідступа́ють назад усі ті, хто Сіона нена́видить!

6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

Бодай стали вони, як трава на даха́х, що всихає вона, поки ви́росте,

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

що нею жмені своєї жнець не напо́внить, ані обере́мка свого в'яза́льник,

8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

і не скаже прохо́жий до них: „Благослове́ння Господнє на вас, благословля́ємо вас Ім'я́м Господа!“