Псалми 129

1 Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Пісня сходження. Досить пригнічували мене ще з юності, – нехай скаже Ізраїль, –

2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

досить пригнічували мене ще з юності, та не здолали мене!

3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

На спині моїй орали орачі, протягнули свої довгі борозни.

4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Господь праведний: Він розсік пута нечестивців.

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Нехай осоромляться й назад відсахнуться всі, хто ненавидить Сіон.

6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

Нехай стануть вони, як трава на даху, що засихає, перш ніж виросте,

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

якою жнець не наповнить долоні своєї, і той, хто снопи в’яже, не візьме її оберемком.

8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

І не скажуть перехожі: «Благословення Господнього вам! Благословляємо вас іменем Господа!»