Псалми 129

1 Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

En vallfartssång. Mycken nöd hava de vållat mig allt ifrån min ungdom -- så säge Israel --

2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

mycken nöd hava de vållat mig allt ifrån min ungdom, dock blevo de mig ej övermäktiga.

3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

På min rygg hava plöjare plöjt och dragit upp långa fåror.

4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Men HERREN är rättfärdig och har huggit av de ogudaktigas band.

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

De skola komma på skam och vika tillbaka, så många som hata Sion.

6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

De skola bliva lika gräs på taken, som vissnar, förrän det har vuxit upp;

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

ingen skördeman fyller därmed sin hand, ingen kärvbindare sin famn,

8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

och de som gå där fram kunna icke säga: »HERRENS välsignelse vare över eder! Vi välsigna eder i HERRENS namn.»