Псалми 129

1 Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Ein song til høgtidsferderne. Mykje hev dei trengt meg alt ifrå min ungdom - so segje Israel -

2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

mykje hev dei trengt meg alt ifrå min ungdom; men dei hev ikkje fenge bugt med meg.

3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

På min rygg hev pløgjarar pløgt, dei hev gjort sine forer lange.

4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Herren er rettferdig, han hev hogge av reipi til dei ugudlege.

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Dei skal skjemmast og vika attende alle som hatar Sion.

6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

Dei skal verta som gras på taki, som visnar fyrr det fær veksa;

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

slåttaren fær ikkje handi full, og bundelbindaren ikkje eit fang.

8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

Og dei som gjeng framum, segjer ikkje: «Herrens velsigning vere yver dykk, me velsignar dykk i Herrens namn!»