Псалми 129

1 Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Een bedevaartslied. Van jongs af heeft men wreed mij mishandeld, Mag Israël wel zeggen;

2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

Mij hardvochtig gekweld sinds mijn jeugd, Maar nooit mij gebroken.

3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Ploegers hebben mijn rug beploegd, En lange voren getrokken;

4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Maar Jahweh bleef trouw: De riemen der bozen sneed Hij stuk.

5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Beschaamd moeten vluchten Alle haters van Sion.

6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

Ze zullen worden als gras op de daken, Dat vóór het opschiet, verdort;

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

Waarmee geen maaier zijn hand kan vullen, Geen hooier zijn arm.

8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

En niemand zal in het voorbijgaan zeggen: "De zegen van Jahweh over u; Wij zegenen u in Jahweh’s Naam!"