Псалми 12

1 За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Pomagaj, Gospode; jer nesta svetijeh, jer je malo vjernijeh meðu sinovima èovjeèijim.

2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

Laž govore jedan drugome, usnama lažljivijem govore iz srca dvolièna.

3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

Istrijebiæe Gospod sva usta lažljiva, jezik velièavi,

4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

Ljude, koji govore: jezikom smo jaki, usta su naša u nas, ko je gospodar nad nama?

5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

Videæi stradanje nevoljnih i uzdisanje ništih, sad æu ustati, veli Gospod, i izbaviti onoga kome zlobe.

6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Rijeèi su Gospodnje rijeèi èiste, srebro u vatri oèišæeno od zemlje, sedam puta pretopljeno.

7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Ti æeš nas, Gospode, odbraniti, i saèuvati nas od roda ovoga dovijeka.

8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.

Bezbožnici idu naokolo; kad se oni podižu, sramote se sinovi èovjeèiji.