Псалми 12

1 За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

In finem, pro octava. Psalmus David. Salvum me fac, Domine, quoniam defecit sanctus, quoniam diminutæ sunt veritates a filiis hominum.

2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

Vana locuti sunt unusquisque ad proximum suum; labia dolosa, in corde et corde locuti sunt.

3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

Disperdat Dominus universa labia dolosa, et linguam magniloquam.

4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

Qui dixerunt: Linguam nostram magnificabimus; labia nostra a nobis sunt. Quis noster dominus est?

5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

Propter miseriam inopum, et gemitum pauperum, nunc exsurgam, dicit Dominus. Ponam in salutari; fiducialiter agam in eo.

6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Eloquia Domini, eloquia casta; argentum igne examinatum, probatum terræ, purgatum septuplum.

7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Tu, Domine, servabis nos, et custodies nos a generatione hac in æternum.

8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.

In circuitu impii ambulant: secundum altitudinem tuam multiplicasti filios hominum.