< Псалми 12 >
1 За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
In finem pro octava, Psalmus David. Salvum me fac Domine, quoniam defecit sanctus: quoniam diminutæ sunt veritates a filiis hominum.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.
Vana locuti sunt unusquisque ad proximum suum: labia dolosa, in corde et corde locuti sunt.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
Disperdat Dominus universa labia dolosa, et linguam magniloquam.
4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
Qui dixerunt: Linguam nostram magnificabimus, labia nostra a nobis sunt, quis noster Dominus est?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.
Propter miseriam inopum, et gemitum pauperum nunc exurgam, dicit Dominus. Ponam in salutari: fiducialiter agam in eo.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
Eloquia Domini, eloquia casta: argentum igne examinatum, probatum terræ purgatum septuplum.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
Tu Domine servabis nos: et custodies nos a generatione hac in æternum.
8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.
In circuitu impii ambulant: secundum altitudinem tuam multiplicasti filios hominum.