Псалми 12

1 За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Veisuunjohtajalle; matalassa äänialassa; Daavidin virsi. Auta, Herra, sillä hurskaat ovat hävinneet, uskolliset ovat kadonneet ihmislasten joukosta.

2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

He puhuvat valhetta toinen toisellensa, puhuvat liukkain huulin, kaksimielisin sydämin.

3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

Hävittäköön Herra kaikki liukkaat huulet, kielen, joka kerskuen puhuu,

4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

ne, jotka sanovat: "Kielemme voimalla me olemme väkevät; huulemme ovat meidän tukemme; kuka on meille herra?"

5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

"Kurjien sorron tähden, köyhien huokausten tähden minä nyt nousen", sanoo Herra, "tuon pelastuksen sille, joka sitä huoaten ikävöitsee".

6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Herran sanat ovat selkeitä sanoja, hopeata, joka kirkkaana valuu sulattimesta maahan, seitsenkertaisesti puhdistettua.

7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Sinä, Herra, varjelet heitä, suojelet hänet iäti tältä sukukunnalta.

8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.

Yltympäri jumalattomat rehentelevät, kun kataluus pääsee valtaan ihmislasten seassa.