Псалми 12

1 За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Til Sangmesteren; til Skeminith; en Psalme af David.

2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

Frels, Herre! thi de fromme ere borte; thi de trofaste ere blevne faa iblandt Menneskens Børn.

3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

De tale Løgn, hver med sin Næste; med smigrende Læber, snart af et, snart af et andet Hjerte tale de.

4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

Herren udrydde alle smigrende Læber, den Tunge, som taler store Ord,

5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

dem, som sige: Ved vor Tunge skulle vi faa Overhaand, vore Læber ere med os; hvo er vor Herre?

6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

For de elendiges Ødelæggelses Skyld, for de fattiges Jamren vil jeg nu staa op, siger Herren; jeg vil sætte en Frelse for den, som han fnyser ad.

7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Herrens Ord ere rene Ord, ligesom Sølv, der er smeltet i en Ovn af Jord, lutret syv Gange.

8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.

Du, Herre! du vil bevare dem; du vil vogte os imod denne Slægt evindelig. De ugudelige færdes trindt omkring, naar Skarn ophøjes iblandt Menneskens Børn.