Псалми 119
1 По еврейски азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.
Блажени непорочнии в путь, ходящии в законе Господни.
2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;
Блажени испытающии свидения Его, всем сердцем взыщут Его.
3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.
Не делающии бо беззакония в путех Его ходиша.
4 Ти си ни заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.
Ты заповедал еси заповеди Твоя сохранити зело:
5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазя Твоите повеления!
дабы исправилися путие мои, сохранити оправдания Твоя.
6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.
Тогда не постыжуся, внегда призрети ми на вся заповеди Твоя.
7 Ще Те славя с праведно сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.
Исповемся Тебе в правости сердца, внегда научитимися судбам правды Твоея.
8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.
Оправдания Твоя сохраню: не остави мене до зела.
9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.
В чесом исправит юнейший путь свой? Внегда сохранити словеса Твоя.
10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.
Всем сердцем моим взысках Тебе: не отрини мене от заповедий Твоих.
11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.
В сердцы моем скрых словеса Твоя, яко да не согрешу Тебе.
12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.
Благословен еси, Господи: научи мя оправданием Твоим.
13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.
Устнама моима возвестих вся судбы уст Твоих.
14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.
На пути свидений Твоих насладихся, яко о всяком богатстве.
15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.
В заповедех Твоих поглумлюся, и уразумею пути Твоя.
16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забавя Твоето слово.
Во оправданиих Твоих поучуся: не забуду словес Твоих.
17 Гимел Показвай щедростта на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.
Воздаждь рабу Твоему: живи мя, и сохраню словеса Твоя.
18 Отвори очите ми За да гледам чудесните неща в Твоя закон.
Открый очи мои, и уразумею чудеса от закона Твоего.
19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.
Пришлец аз есмь на земли: не скрый от мене заповеди Твоя.
20 Душата ми се изнурява от копнежа, Който искам винаги към Твоите съдби.
Возлюби душа моя возжелати судбы Твоя на всякое время.
21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.
Запретил еси гордым: прокляти уклоняющиися от заповедий Твоих.
22 Отдаличи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.
Отими от мене понос и уничижение, яко свидений Твоих взысках.
23 Даже първенци седнаха и говориха против мене; Но слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.
Ибо седоша князи и на мя клеветаху, раб же Твой глумляшеся во оправданиих Твоих:
24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада И мои съветници.
ибо свидения Твоя поучение мое есть, и совети мои оправдания Твоя.
25 Делет. Душата ми прилепва за пръстта; Съживи ме според словото Си.
Прильпе земли душа моя: живи мя по словеси Твоему.
26 Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.
Пути моя возвестих, и услышал мя еси: научи мя оправданием Твоим.
27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.
Путь оправданий Твоих вразуми ми, и поглумлюся в чудесех Твоих.
28 Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Ти.
Воздрема душа моя от уныния: утверди мя в словесех Твоих.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.
Путь неправды отстави от мене и законом Твоим помилуй мя.
30 Пътят на истината избрах; Трите съдби поставих пред себе си;
Путь истины изволих и судбы Твоя не забых.
31 Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.
Прилепихся свидением Твоим, Господи, не посрами мене.
32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.
Путь заповедий Твоих текох, егда разширил еси сердце мое.
33 Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.
Законоположи мне, Господи, путь оправданий Твоих, и взыщу и выну:
34 Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.
вразуми мя, и испытаю закон Твой и сохраню и всем сердцем моим.
35 Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.
Настави мя на стезю заповедий Твоих, яко тую восхотех.
36 Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.
Приклони сердце мое во свидения Твоя, а не в лихоимство.
37 Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.
Отврати очи мои еже не видети суеты: в пути Твоем живи мя.
38 Потвърди словото Си към слугата Си, Което ще води към страх от Тебе.
Постави рабу Твоему слово Твое в страх Твой.
39 Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.
Отими поношение мое, еже непщевах: яко судбы Твоя благи.
40 Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.
Се, возжелах заповеди Твоя: в правде Твоей живи мя.
41 Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.
И да приидет на мя милость Твоя, Господи, спасение Твое по словеси Твоему:
42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.
и отвещаю поношающым ми слово, яко уповах на словеса Твоя.
43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.
И не отими от уст моих словесе истинна до зела, яко на судбы Твоя уповах:
44 Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове:
и сохраню закон Твой выну, в век и в век века.
45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.
И хождах в широте, яко заповеди Твоя взысках:
46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;
и глаголах о свидениих Твоих пред цари и не стыдяхся:
47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;
и поучахся в заповедех Твоих, яже возлюбих зело:
48 Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.
и воздвигох руце мои к заповедем Твоим, яже возлюбих, и глумляхся во оправданиих Твоих.
49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.
Помяни словеса Твоя рабу Твоему, ихже упование дал ми еси.
50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.
То мя утеши во смирении моем, яко слово Твое живи мя.
51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.
Гордии законопреступоваху до зела: от закона же Твоего не уклонихся.
52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.
Помянух судбы Твоя от века, Господи, и утешихся.
53 Горещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.
Печаль прият мя от грешник, оставляющих закон Твой.
54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.
Пета бяху мне оправдания Твоя на месте пришелствия моего.
55 Нощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.
Помянух в нощи имя Твое, Господи, и сохраних закон Твой.
56 Това е моето хваление, Че опазих твоите правила.
Сей бысть мне, яко оправданий Твоих взысках.
57 Хат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.
Часть моя еси, Господи: рех сохранити закон Твой.
58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.
Помолихся лицу Твоему всем сердцем моим: помилуй мя по словеси Твоему.
59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.
Помыслих пути Твоя и возвратих нозе мои во свидения Твоя.
60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.
Уготовихся и не смутихся сохранити заповеди Твоя.
61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.
Ужя грешник обязашася мне, и закона Твоего не забых.
62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.
Полунощи востах исповедатися Тебе о судбах правды Твоея.
63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.
Причастник аз есмь всем боящымся Тебе и хранящым заповеди Твоя.
64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.
Милости Твоея, Господи, исполнь земля: оправданием Твоим научи мя.
65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.
Благость сотворил еси с рабом Твоим, Господи, по словеси Твоему:
66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
благости и наказанию и разуму научи мя, яко заповедем Твоим веровах.
67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.
Прежде даже не смиритимися, аз прегреших: сего ради слово Твое сохраних.
68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.
Благ еси Ты, Господи: и благостию Твоею научи мя оправданием Твоим.
69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
Умножися на мя неправда гордых: аз же всем сердцем моим испытаю заповеди Твоя.
70 Тяхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.
Усырися яко млеко сердце их: аз же закону Твоему поучихся.
71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.
Благо мне, яко смирил мя еси, яко да научуся оправданием Твоим.
72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.
Благ мне закон уст Твоих паче тысящ злата и сребра.
73 Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.
Руце Твои сотвористе мя и создасте мя: вразуми мя, и научуся заповедем Твоим.
74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.
Боящиися Тебе узрят мя и возвеселятся, яко на словеса Твоя уповах.
75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.
Разумех, Господи, яко правда судбы Твоя, и воистинну смирил мя еси.
76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.
Буди же милость Твоя, да утешит мя, по словеси Твоему рабу Твоему:
77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.
да приидут мне щедроты Твоя, и жив буду, яко закон Твой поучение мое есть:
78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила.
да постыдятся гордии, яко неправедно беззаконноваша на мя: аз же поглумлюся в заповедех Твоих.
79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.
Да обратят мя боящиися Тебе и ведящии свидения Твоя.
80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.
Буди сердце мое непорочно во оправданиих Твоих, яко да не постыжуся.
81 Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; Но аз се надявам, на Твоето слово.
Изчезает во спасение Твое душа моя, на словеса Твоя уповах:
82 Очите ми чезнат за изпълнение на словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?
изчезоша очи мои в слово Твое, глаголюще: когда утешиши мя?
83 Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.
Зане бых яко мех на слане: оправданий Твоих не забых.
84 Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:
Колико есть дний раба Твоего? Когда сотвориши ми от гонящих мя суд?
85 Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.
Поведаша мне законопреступницы глумления, но не яко закон Твой, Господи.
86 Всичките Твои заповеди са верни; Понеже човеците ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
Вся заповеди Твоя истина: неправедно погнаша мя, помози ми.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.
Вмале не скончаша мене на земли: аз же не оставих заповедий Твоих.
88 Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
По милости Твоей живи мя, и сохраню свидения уст Твоих.
89 Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.
Во век, Господи, слово Твое пребывает на небеси.
90 Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.
В род и род истина Твоя: основал еси землю, и пребывает.
91 Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.
Учинением Твоим пребывает день: яко всяческая работна Тебе.
92 Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.
Яко аще бы не закон Твой поучение мое был, тогда убо погибл бых во смирении моем:
93 До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.
во век не забуду оправданий Твоих, яко в них оживил мя еси.
94 Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила
Твой есмь аз, спаси мя: яко оправданий Твоих взысках.
95 Нечестивите ме чакат за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
Мене ждаша грешницы погубити мя: свидения Твоя разумех.
96 Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.
Всякия кончины видех конец: широка заповедь Твоя зело.
97 Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден ще се поучавам в него.
Коль возлюбих закон Твой, Господи: весь день поучение мое есть.
98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.
Паче враг моих умудрил мя еси заповедию Твоею, яко в век моя есть.
99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам от Твоите свидетелства.
Паче всех учащих мя разумех, яко свидения Твоя поучение мое есть.
100 По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.
Паче старец разумех, яко заповеди Твоя взысках.
101 От всеки лош път въздържах нозете си. За да пазя Твоето слово.
От всякаго пути лукава возбраних ногам моим, яко да сохраню словеса Твоя:
102 От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.
от судеб Твоих не уклонихся, яко Ты законоположил ми еси.
103 Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.
Коль сладка гортани моему словеса Твоя: паче меда устом моим.
104 Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.
От заповедий Твоих разумех: сего ради возненавидех всяк путь неправды.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.
Светилник ногама моима закон Твой, и свет стезям моим.
106 Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.
Кляхся и поставих сохранити судбы правды Твоея.
107 Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.
Смирихся до зела: Господи, живи мя по словеси Твоему.
108 Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.
Вольная уст моих благоволи же, Господи, и судбам Твоим научи мя.
109 Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.
Душа моя в руку Твоею выну, и закона Твоего не забых.
110 Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.
Положиша грешницы сеть мне: и от заповедий Твоих не заблудих.
111 Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.
Наследовах свидения Твоя во век, яко радование сердца моего суть:
112 Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.
приклоних сердце мое сотворити оправдания Твоя в век за воздаяние.
113 Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.
Законопреступныя возненавидех, закон же Твой возлюбих.
114 Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.
Помощник мой и заступник мой еси Ты: на словеса Твоя уповах.
115 Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.
Уклонитеся от мене, лукавнующии, и испытаю заповеди Бога моего.
116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.
Заступи мя по словеси Твоему, и жив буду: и не посрами мене от чаяния моего:
117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.
помози ми, и спасуся, и поучуся во оправданиих Твоих выну.
118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.
Уничижил еси вся отступающыя от оправданий Твоих: яко неправедно помышление их.
119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.
Преступающыя непщевах вся грешныя земли: сего ради возлюбих свидения Твоя.
120 Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.
Пригвозди страху Твоему плоти моя: от судеб бо Твоих убояхся.
121 Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;
Сотворих суд и правду: не предаждь мене обидящым мя.
122 Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.
Восприими раба Твоего во благо, да не оклеветают мене гордии.
123 Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.
Очи мои изчезосте во спасение Твое и в слово правды Твоея:
124 Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.
сотвори с рабом Твоим по милости Твоей, и оправданием Твоим научи мя.
125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.
Раб Твой есмь аз: вразуми мя, и увем свидения Твоя.
126 Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.
Время сотворити Господеви: разориша закон Твой.
127 Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато.
Сего ради возлюбих заповеди Твоя паче злата и топазиа.
128 Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.
Сего ради ко всем заповедем Твоим направляхся, всяк путь неправды возненавидех.
129 Пе. Чудесни са твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.
Дивна свидения Твоя: сего ради испыта я душа моя.
130 Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.
Явление словес Твоих просвещает и вразумляет младенцы.
131 Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за твоите заповеди.
Уста моя отверзох и привлекох дух, яко заповедий Твоих желах.
132 Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.
Призри на мя и помилуй мя, по суду любящих имя Твое.
133 Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;
Стопы моя направи по словеси Твоему, и да не обладает мною всякое беззаконие:
134 Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.
избави мя от клеветы человеческия, и сохраню заповеди Твоя.
135 Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.
Лице Твое просвети на раба Твоего и научи мя оправданием Твоим.
136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.
Исходища водная изведосте очи мои, понеже не сохраних закона Твоего.
137 Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.
Праведен еси, Господи, и прави суди Твои:
138 Постановил си свидетелствата Си, С правда и превазходна вярност.
заповедал еси правду свидения Твоя, и истину зело.
139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.
Истаяла мя есть ревность Твоя: яко забыша словеса Твоя врази мои.
140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.
Разжжено слово Твое зело, и раб Твой возлюби е.
141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.
Юнейший аз есмь и уничижен: оправданий Твоих не забых.
142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.
Правда Твоя правда во век, и закон Твой истина.
143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.
Скорби и нужди обретоша мя: заповеди Твоя поучение мое.
144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.
Правда свидения Твоя в век: вразуми мя, и жив буду.
145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти.
Воззвах всем сердцем моим, услыши мя, Господи: оправдания Твоя взыщу.
146 Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.
Воззвах Ти, спаси мя, и сохраню свидения Твоя.
147 Предварих зората с викането си; На твоите думи уповавах.
Предварих в безгодии и воззвах: на словеса Твоя уповах.
148 Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.
Предваристе очи мои ко утру, поучитися словесем Твоим.
149 Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.
Глас мой услыши, Господи, по милости Твоей: по судбе Твоей живи мя.
150 Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.
Приближишася гонящии мя беззаконием: от закона же Твоего удалишася.
151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.
Близ еси Ты, Господи, и вси путие Твои истина.
152 Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.
Исперва познах от свидений Твоих, яко в век основал я еси.
153 Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.
Виждь смирение мое и изми мя: яко закона Твоего не забых.
154 Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.
Суди суд мой и избави мя: словесе ради Твоего живи мя.
155 Избавлението е далеч от Нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.
Далече от грешник спасение, яко оправданий Твоих не взыскаша.
156 Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.
Щедроты Твоя многи, Господи: по судбе Твоей живи мя.
157 Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.
Мнози изгонящии мя и стужающии ми: от свидений Твоих не уклонихся.
158 Като видях коварните, погнусих се от тях. Защото не пазят Твоето слово.
Видех неразумевающыя и истаях: яко словес Твоих не сохраниша.
159 Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.
Виждь, яко заповеди Твоя возлюбих: Господи, по милости Твоей живи мя.
160 Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века.
Начало словес Твоих истина, и во век вся судбы правды Твоея.
161 Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.
Князи погнаша мя туне: и от словес Твоих убояся сердце мое.
162 Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.
Возрадуюся аз о словесех Твоих, яко обретаяй корысть многу.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.
Неправду возненавидех и омерзих: закон же Твой возлюбих.
164 Седем пъти на ден Те хваля, За твоите праведни съдби.
Седмерицею днем хвалих Тя о судбах правды Твоея.
165 Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.
Мир мног любящым закон Твой, и несть им соблазна.
166 Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.
Чаях спасения Твоего, Господи, и заповеди Твоя возлюбих.
167 Душата ми опази Твоите сведетелства; И аз ги любя твърде много.
Сохрани душа моя свидения Твоя и возлюби я зело.
168 Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.
Сохраних заповеди Твоя и свидения Твоя, яко вси путие мои пред Тобою, Господи.
169 Тав. Нека стигне викането ми пред тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.
Да приближится моление мое пред Тя, Господи: по словеси Твоему вразуми мя.
170 Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.
Да внидет прошение мое пред Тя: Господи, по словеси Твоему избави мя.
171 Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.
Отрыгнут устне мои пение, егда научиши мя оправданием Твоим.
172 Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.
Провещает язык мой словеса Твоя, яко вся заповеди Твоя правда.
173 Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.
Да будет рука Твоя еже спасти мя, яко заповеди Твоя изволих.
174 Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.
Возжелах спасение Твое, Господи, и закон Твой поучение мое есть.
175 Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.
Жива будет душа моя и восхвалит Тя: и судбы Твоя помогут мне.
176 Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.
Заблудих яко овча погибшее: взыщи раба Твоего, яко заповедий Твоих не забых.
