Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп оқулсун дәп, Давут язған күй: — И мәдһийәмниң Егиси Худайим, җим турма!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Мана рәзилләрниң ағзи, мәккарларниң ағзи көз алдимда йоған ечилди; Улар ялғанчи тил билән маңа қарши сөзлиди.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Нәпрәтлик сөзләр билән мени чулғап, Улар бекардин-бекар маңа зәрбә бәрмәктә.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Муһәббитим үчүн улар маңа қарши шикайәтчи болди, Мән болсам — дуаға берилдим.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Яхшилиғим үчүн яманлиқ, Сөйгүм үчүн нәпрәт қайтурди.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Һәр бириниң үстидә рәзил бир адәм тайинлиғайсән, Униң оң йенида бир дәвагәр турсун.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
У сорақ қилинғанда әйипдар болуп чиқсун, Дуаси гуна дәп һесаплансун.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Күнлири қисқа болсун, Мәнсивини башқиси егилисун.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Балилири йетим қалсун, Хотуни тул болсун.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Оғуллири сәргәрдан тиләмчи болсун, Турған харабиликлиридин нан издәп.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Җазанихор униң егилиги үстигә тор ташлисун, Меһнәт әҗрини ятлар булап-талисун.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Униңға меһриванлиқ көрситидиған бириси болмисун, Житим қалған балилириға илтипат қилғучи болмисун.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Униң нәсли қурутулсун; Келәр әвладида намлири өчүрүлсун.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Ата-бовилириниң қәбиһлигиниң әйиплири Пәрвәрдигарниң ядида қалсун, Анисиниң гунайи өчүрүлмисун.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Буларниң әйиплири дайим Пәрвәрдигарниң көз алдида болсун, Шуниң билән У уларниң нам-әмилини йәр йүзидин өчүрүп ташлайду.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Чүнки [рәзил киши] меһриванлиқ көрситишни һеч есигә кәлтүрмиди, Бәлки езилгән, йоқсул һәм дили сунуқларни өлтүрмәккә қоғлап кәлди.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
У ләнәт оқушқа амрақ еди, Шуңа ләнәт униң бешиға келиду; Бәхит тиләшкә райи йоқ еди, Шуңа бәхит униңдин жирақ болиду.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
У ләнәтләрни өзигә кийим қилип кийгән; Шуңа булар аққан судәк униң ич-бағриға, Майдәк, сүйәклиригә кириду;
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Булар униңға йепинған тонидәк, Һәрдайим бағланған бәлвеғидәк чаплансун.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Булар болса мени әйиплигүчиләргә Пәрвәрдигарниң бекиткән мукапати болсун! Мениң яман гепимни қилғанларниң инъами болсун!
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Бирақ Сән, Пәрвәрдигар Рәббим, Өз намиң үчүн мениң тәрипимдә бир иш қилғайсән, Меһир-муһәббитиң әла болғачқа, Мени қутқузғайсән;
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Чүнки мән езилгән һәм һаҗәтмәндурмән, Қәлбим хәстә болди.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Мән қуяш узартқан көләңгидәк йоқилай дәп қалдим, Чекәткә қеқиветилгәндәк чәткә қеқиветилдим.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Роза тутқинимдин тизлирим кетиду, Әтлирим сизип кетиду.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Шуңлашқа мән улар алдида рәсва болдум; Улар маңа қарашқанда, бешини силкишмәктә.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Маңа ярдәмләшкәйсән, и Пәрвәрдигар Худайим, Өзгәрмәс муһәббитиң бойичә мени қутқузғайсән;
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Шуниң билән улар буниң Сениң қолуңдики иш екәнлигини, Буни қилғучиниң Сән Пәрвәрдигар екәнлигини билсун.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Улар ләнәт оқувәрсун, Сән бәхит ата қилғайсән; Улар һуҗум қилишқа турғанда, хиҗаләттә қалсун, Бирақ қулуң шатлансун!
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Мени әйиплигүчиләр хиҗаләт билән кийинсун, Улар өз шәрмәндилигини өзлиригә тон қилип йепинсун.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Ағзимда Пәрвәрдигарға зор тәшәккүр-мәдһийә қайтүримән; Бәрһәқ, көпчилик арисида туруп Уни мәдһийиләймән;
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Чүнки һаҗәтмәнниң җенини гунаға бекитмәкчи болғанлардин қутқузуш үчүн, [Пәрвәрдигар] униң оң йенида туриду.
