Псалми 109

1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

Dios de mi alabanza, que mi oración sea respondida;

2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

Porque la boca del pecador está abierta contra mí en engaño; su lengua ha dicho cosas mentirosas contra mí.

3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

Las palabras de odio me han rodeado; ellos han hecho guerra contra mí sin causa.

4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

Por mi amor me devuelven odio; pero me he entregado a la oración.

5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

Me han puesto mal por bien; odio a cambio de mi amor.

6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

Pon un hombre malo sobre él; y que uno sea puesto a su mano derecha para decir mal de él.

7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

Cuando sea juzgado, que la decisión vaya contra él; y que su oración se convierta en pecado.

8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

Deje que su vida sea corta; deja que otro tome su posición de autoridad.

9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

Que sus hijos no tengan padre, y que su esposa sea viuda.

10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

Dejen que sus hijos vaguen, mirando a los demás por su comida; que los alejen de la compañía de sus amigos.

11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

Deje que su acreedor tome todos sus bienes; y dejar que otros obtengan el beneficio de su trabajo.

12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

Que nadie tenga piedad de él ni que ayude a sus hijos cuando está muerto.

13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

Que se corte su semilla; en la generación venidera, deje que su nombre se quede sin memoria.

14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

Tenga el Señor en cuenta la maldad de sus padres; y que el pecado de su madre no tenga perdón.

15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

Sean siempre delante de los ojos del Señor, para que su memoria sea borrada de la tierra.

16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

Porque no tuvo misericordia, sino que fue cruel con los afligidos y los menesterosos, diseñando la muerte de los quebrantados de corazón.

17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

Como él tuvo placer en maldecir, así que venga sobre él; y como no tenía deleite en la bendición, que esté lejos de él.

18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

Puso maldición como una túnica, y entró en su cuerpo como agua, y en sus huesos como aceite.

19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

Que sea para él como una túnica que él se pone, que sea como una venda que lo rodea en todo momento.

20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

Sea esta la recompensa dada a mis enemigos por el Señor, y a los que dicen mal de mi alma.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

Pero, oh Señor Dios, dame tu ayuda, a causa de tu nombre; llévame fuera de peligro, porque tu misericordia es buena.

22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

porque soy pobre y necesitado, y mi corazón está herido en mí.

23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

Me he desvanecido como la sombra cuando declina; me forzaron a salir de mi lugar como una langosta!

24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

Mis rodillas son débiles por falta de comida; no hay grasa en mis huesos.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

En cuanto a mí, se burlan de mí; sacudiendo la cabeza cuando me ven.

26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

Dame ayuda, oh Señor mi Dios; en tu misericordia sé mi salvador;

27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

para que vean que es obra de tu mano; que tú, Señor, lo has hecho.

28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

Pueden dar maldiciones, pero tú das bendición; cuando suban contra mí, sean avergonzados; pero que tu siervo se alegre.

29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

Mis enemigos se cubran de vergüenza, cubriéndose de confusión como un manto.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

Daré al Señor gran alabanza con mi boca; sí, le alabaré entre todas las personas.

31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

Porque él está siempre a la diestra de los pobres, para sacarlo de las manos de los que persiguen su alma.