Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Al Músico principal: Salmo de David. OH Dios de mi alabanza, no calles;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Porque boca de impío y boca de engañador se han abierto sobre mí: han hablado de mí con lengua mentirosa,
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Y con palabras de odio me rodearon; y pelearon contra mí sin causa.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
En pago de mi amor me han sido adversarios: mas yo oraba.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Y pusieron contra mí mal por bien, y odio por amor.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Pon sobre él al impío: y Satán esté á su diestra.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Cuando fuere juzgado, salga impío; y su oración sea para pecado.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Sean sus días pocos: tome otro su oficio.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Sean sus hijos huérfanos, y su mujer viuda.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Y anden sus hijos vagabundos, y mendiguen; y procuren [su pan lejos] de sus desolados hogares.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Enrede el acreedor todo lo que tiene, y extraños saqueen su trabajo.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
No tenga quien le haga misericordia; ni haya quien tenga compasión de sus huérfanos.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Su posteridad sea talada; en segunda generación sea raído su nombre.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Venga en memoria cerca de Jehová la maldad de sus padres, y el pecado de su madre no sea borrado.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Estén siempre delante de Jehová, y él corte de la tierra su memoria.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Por cuanto no se acordó de hacer misericordia, y persiguió al hombre afligido y menesteroso y quebrantado de corazón, para matar[lo].
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Y amó la maldición, y vínole; y no quiso la bendición, y ella se alejó de él.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Y vistióse de maldición como de su vestido, y entró como agua en sus entrañas, y como aceite en sus huesos.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Séale como vestido con que se cubra, y en lugar de cinto con que se ciña siempre.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Este sea el pago de parte de Jehová de los que me calumnian, y de los que hablan mal contra mi alma.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Y tú, Jehová Señor, haz conmigo por amor de tu nombre: líbrame, porque tu misericordia es buena.
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Porque yo estoy afligido y necesitado; y mi corazón está herido dentro de mí.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Voime como la sombra cuando declina; soy sacudido como langosta.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Mis rodillas están debilitadas á causa del ayuno, y mi carne desfallecida por falta de gordura.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Yo he sido para ellos objeto de oprobio; mirábanme, y meneaban su cabeza.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Ayúdame, Jehová Dios mío: sálvame conforme á tu misericordia.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Y entiendan que esta es tu mano; [que] tú, Jehová, has hecho esto.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Maldigan ellos, y bendice tú: levántense, mas sean avergonzados, y regocíjese tu siervo.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Sean vestidos de ignominia los que me calumnian; y sean cubiertos de su confusión como con manto.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Yo alabaré á Jehová en gran manera con mi boca, y le loaré en medio de muchos.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Porque él se pondrá á la diestra del pobre, para librar su alma de los que le juzgan.
