< Псалми 109 >

1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Para el director del coro. Un salmo de David. ¡Oh Dios! Eres el único al que rindo alabanza, por favor no permanezcas en silencio ahora,
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
porque la gente malvada y engañosa me está atacando, diciendo mentiras sobre mí
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Me rodean con palabras de odio, pelean contra mí sin razón.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Los amo, pero ellos me responden con hostilidad, ¡Incluso cuando estoy orando por ellos!
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Me devuelven el bien con el mal, el amor con el odio
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
“Pon a alguien malo sobre él. Ten a alguien de pie acusándolo.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Que cuando sea juzgado y sentenciado, sea hallado culpable. Que sus plegarias sean contadas como pecados.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Ojalá se acorten sus vidas; y que alguien más tome su lugar.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Que sus hijos queden huérfanos, y su esposa viuda.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Y que sus hijos queden desamparados, sin hogar, vagando de aquí para allá, expulsados de sus casas en ruinas.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Que los acreedores les quiten todo lo que poseen; y que los ladrones se lleven todo por lo cual han trabajado.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Que nadie los trate bien; que nadie sienta lástima por sus hijos desamparados.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Que todos sus descendientes mueran; que el nombre de su familia sea borrado en la siguiente generación.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Que el Señor recuerde los pecados de sus padres; que los pecados de sus madres no sean borrados.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Que sus errores permanezcan constantemente ante el Señor; y que su nombre sea olvidado completamente por el pueblo.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Porque no pensó en ser amable con otros, y en su lugar, acosó y mató a los pobres, a lo necesitados y a los de corazón roto.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Le encantaba maldecir a otros, ¡Que caiga sobre él ahora la maldición! Más no tenía tiempo para bendecir, ¡Así que ojalá nunca reciba una sola bendición!
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Maldecía tan a menudo como cambiaba de ropa. Ojalá se trague sus maldiciones como bebe el agua, como el aceite que frota sobre su piel y llega hasta sus huesos.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Que las maldiciones que ha lanzado se peguen a él como la ropa, que lo aprieten todo el tiempo como un cinto”.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Que todo esto sea el castigo del Señor sobre mis enemigos, sobre aquellos que hablan mal de mí.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Pero a mí, Señor, trátame bien, por tu nombre. Sálvame porque eres leal y bueno.
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Porque estoy pobre y necesitado, y mi corazón se rompe.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Me estoy desvaneciendo como una sombra nocturna; soy como una langosta que se sacude.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Estoy tan débil por la falta de comida que mis piernas ya no dan más; Mi cuerpo es solo piel y huesos.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
¡La gente me ridiculiza, me miran y menean la cabeza!
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Ayúdame, Dios mío; sálvame por tu gran amor.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Que los demás reconozcan que esto es lo que haces, que tú eres el único que me salva.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Cuando me maldigan, tú me bendecirás. Cuando me ataquen, tú los destruirás. Y yo, tu siervo, me alegraré.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Que todos los que me acusan sean revestidos con desgracias; que se cubran a sí mismos con capas de vergüenza.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Pero yo seguiré agradeciendo al Señor, alabándolo frente a todos los que me rodean.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Porque él defiende al necesitado, y lo salva de aquellos que lo condenan.

< Псалми 109 >