Псалми 109

1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.