Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Начальнику хора. Псалом Давида. Боже хвалы моей! не премолчи,
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
ибо отверзлись на меня уста нечестивые и уста коварные; говорят со мною языком лживым;
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
отовсюду окружают меня словами ненависти, вооружаются против меня без причины;
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
за любовь мою они враждуют на меня, а я молюсь;
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
воздают мне за добро злом, за любовь мою - ненавистью.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Поставь над ним нечестивого, и диавол да станет одесную его.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Когда будет судиться, да выйдет виновным, и молитва его да будет в грех;
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
да будут дни его кратки, и достоинство его да возьмет другой;
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
дети его да будут сиротами, и жена его - вдовою;
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
да скитаются дети его и нищенствуют, и просят хлеба из развалин своих;
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
да захватит заимодавец все, что есть у него, и чужие да расхитят труд его;
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
да не будет сострадающего ему, да не будет милующего сирот его;
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
да будет потомство его на погибель, и да изгладится имя их в следующем роде;
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
да будет воспомянуто пред Господом беззаконие отцов его, и грех матери его да не изгладится;
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
да будут они всегда в очах Господа, и да истребит Он память их на земле,
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
за то, что он не думал оказывать милость, но преследовал человека бедного и нищего и сокрушенного сердцем, чтобы умертвить его;
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
возлюбил проклятие, - оно и придет на него; не восхотел благословения, - оно и удалится от него;
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
да облечется проклятием, как ризою, и да войдет оно, как вода, во внутренность его и, как елей, в кости его;
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
да будет оно ему, как одежда, в которую он одевается, и как пояс, которым всегда опоясывается.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Таково воздаяние от Господа врагам моим и говорящим злое на душу мою!
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Со мною же, Господи, Господи, твори ради имени Твоего, ибо блага милость Твоя; спаси меня,
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
ибо я беден и нищ, и сердце мое уязвлено во мне.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Я исчезаю, как уклоняющаяся тень; гонят меня, как саранчу.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Колени мои изнемогли от поста, и тело мое лишилось тука.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Я стал для них посмешищем: увидев меня, кивают головами своими.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Помоги мне, Господи, Боже мой, спаси меня по милости Твоей,
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
да познают, что это - Твоя рука, и что Ты, Господи, соделал это.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Они проклинают, а Ты благослови; они восстают, но да будут постыжены; раб же Твой да возрадуется.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Да облекутся противники мои бесчестьем и, как одеждою, покроются стыдом своим.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
И я громко буду устами моими славить Господа и среди множества прославлять Его,
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
ибо Он стоит одесную бедного, чтобы спасти его от судящих душу его
