< Псалми 109 >
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Til sangmesteren; av David; en salme. Min lovsangs Gud, ti ikke!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
For ugudelighets munn og falskhets munn har de oplatt imot mig, de har talt med mig med løgnens tunge.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Og med hatets ord har de omgitt mig og stridt imot mig uten årsak.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Til lønn for min kjærlighet stod de mig imot, enda jeg er bare bønn.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Og de la ondt på mig til lønn for godt og hat til lønn for min kjærlighet.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Sett en ugudelig over ham, og la en anklager stå ved hans høire hånd!
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Når han dømmes, da la ham gå ut som skyldig, og la hans bønn bli til synd!
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
La hans dager bli få, la en annen få hans embede!
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
La hans barn bli farløse og hans hustru enke,
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
og la hans barn flakke omkring og tigge, og la dem gå som tiggere fra sine ødelagte hjem!
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
La ågerkaren kaste garn ut efter alt det han har, og fremmede røve frukten av hans arbeid!
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
La ham ikke finne nogen som bevarer miskunnhet imot ham og la ingen forbarme sig over hans farløse barn!
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
La hans fremtid bli avskåret, deres navn bli utslettet i det annet ættledd!
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Hans fedres misgjerning bli ihukommet hos Herren, og hans mors synd bli ikke utslettet!
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
De være alltid for Herrens øine, og han utrydde deres minne av jorden,
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
fordi han ikke kom i hu å gjøre barmhjertighet, men forfulgte en mann som var fattig og elendig og bedrøvet i hjertet, og vilde drepe ham.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Han elsket forbannelse, og den kom over ham; han hadde ikke lyst til velsignelse, og den blev langt borte fra ham;
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
han klædde sig i forbannelse som sin klædning, og den trengte som vann inn i hans liv og som olje i hans ben.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
La den være ham som et klædebon som han dekker sig med, og som et belte som han alltid omgjorder sig med!
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Dette være mine motstanderes lønn fra Herren, og deres som taler ondt imot min sjel!
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Og du, Herre, Herre, gjør vel imot mig for ditt navns skyld! Fordi din miskunnhet er god, så redde du mig!
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
For jeg er elendig og fattig, og mitt hjerte er gjennemboret i mitt indre.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Som en skygge, når den heller, farer jeg avsted; jeg blir jaget bort som en gresshoppe.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Mine knær vakler av faste, og mitt kjød svinner og er uten fedme.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Og jeg er blitt til spott for dem; de ser mig og ryster på hodet.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Hjelp mig, Herre min Gud, frels mig efter din miskunnhet,
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
så de må kjenne at dette er din hånd, at du, Herre, har gjort det!
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
De forbanner, men du velsigner; de reiser sig og blir til skamme, men din tjener gleder sig.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Mine motstandere skal klæ sig i vanære og svøpe sig i sin skam som i en kappe.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Jeg vil storlig prise Herren med min munn, og midt iblandt mange vil jeg love ham;
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
for han står ved den fattiges høire hånd for å frelse ham fra dem som dømmer hans sjel.