Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Ry Andrianañaharem-pandrengeako, Ko mianjiñe,
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
fa nasoka’ iareo amako ty vava raty naho ty vavam-pamañahiañe fa nifosa ahy an-dela mibodiake.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Niarikoboña’ iareo am-pivolam-palaiñañe; vaho nialy amako tsy am-poto’e.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Manisý ahy iereo ho valem-pikokoako, izaho mpitalaho.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Tinambe’ iareo raty hasolo ty soa naho falaiñañe hasolo ty fikokoako.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Tendreo ty lo-tsereke hifehe aze, ampijohaño am-pitàn-kavana’e ty mpañinje,
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
ie zakaeñe, ampiboaho te voa, le hatao tahiñe i fisolohoa’ey.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Ho tomoreñe o andro’eo, vaho ho tavaneñe i fitoloña’ey.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Le ho bode-rae o ana’eo vaho ho ramavoy ty vali’e.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Ho mpangatake miriorio o ana’eo; hipay ty lintse’iareo am-bangiñe añe.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Hifetreha’ ty mpampisongo ze hene vara’e; naho ho volose’ o ambahinio ty tolin-kamokora’e.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Ee t’ie tsy ho am-piferenaiñañe, naho leo raike tsy hitretre o ana’e bode-raeo
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Haitoañe o tiri’eo, vaho ho faopaoheñe ami’ty tariratse handimbe ty añara’ iareo.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Le ho tohineñe am’ Iehovà ty hakeon-drae’e; naho tsy ho faoheñe ami tahin-drene’e.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Ho aolo’ Iehovà nainai’e abey iereo, soa te hapitso’e an-tane atoy ty fitiahiañe iareo.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Amy te namoea’e ty hiferenaiñe, te mone nampisoañe ondaty rarake naho poie’e, naho ty mioremeñe, hañohofa’e loza.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Ie nimpitea onjitse, le nifotetse ama’e, nalain-tata re, le nihànkaña’e.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Nanaroñe aze hoe sarimbo ty fañompà’e; nizilik’ an-tro’e ao hoe rano, naho hoe solik’ an-taola’e ao.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Ho ama’e manahake ty lamba iombea’e, naho hoe ty sadia fidiaña’e.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Izay ty paia’ o malaiñe ahio hanoe’ Iehovà amako, o mañofoke ty fiaikoo.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
F’Ihe, ry Iehovà Talè, ano amako sazò i tahina’oy; ami’ty hasoa ty fiferenaiña’o, ihahao,
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
fa misotry naho rarake, naho fere ty troko añ’ovako ao;
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
zaho mimian-koe talinjo mitibake vaho nahifik’ añe hoe valala.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Mitrezontrezo ty ongoko fa mililitse; vaho boroka ty sandriko, tsy aman-tsolike.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Ifosàñe, te isa’ iareo, le akofikofi’iareo loha.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Imbao iraho, ry Iehovà Andrianañahareko; rombaho raho ty amy fiferenaiña’oy.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Hahafohina’ iareo t’ie i fità’oy, te Ihe ry Iehovà, ro mitoloñe.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Angao hamàtse iereo, f’ihe mitahia; ie mitroatse le ho salatse, fe ho fale ty mpitoro’o.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Hampisikineñe hameñarañe o mpanesek’ ahikoo, naho hiholonkoñan-kasalarañe hoe sarimbo.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Honjone’ ty vavako fañandriañañe t’Iehovà; ho rengeko añivo’ i màroy.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Amy t’ie mijohañe am-pitàn-kavana’ ty poie’e, hañaha’e amo mpanisì’ azeo.
