Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Psalmus David, in finem.
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Deus laudem meam ne tacueris: quia os peccatoris, et os dolosi super me apertum est.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Locuti sunt adversum me lingua dolosa, et sermonibus odii circumdederunt me: et expugnaverunt me gratis.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Pro eo ut me diligerent, detrahebant mihi: ego autem orabam.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Et posuerunt adversum me mala pro bonis: et odium pro dilectione mea.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Constitue super eum peccatorem: et diabolus stet a dextris eius.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Cum iudicatur, exeat condemnatus. et oratio eius fiat in peccatum.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Fiant dies eius pauci: et episcopatum eius accipiat alter.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Fiant filii eius orphani: et uxor eius vidua.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Nutantes transferantur filii eius, et mendicent: et eiiciantur de habitationibus suis.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Scrutetur foenerator omnem substantiam eius: et diripiant alieni labores eius.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Non sit illi adiutor: nec sit qui misereatur pupillis eius.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Fiant nati eius in interitum: in generatione una deleatur nomen eius.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
In memoriam redeat iniquitas patrum eius in conspectu Domini: et peccatum matris eius non deleatur.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Fiant contra Dominum semper, et dispereat de terra memoria eorum:
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
pro eo quod non est recordatus facere misericordiam.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Et persecutus est hominem inopem, et mendicum, et compunctum corde mortificare.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Et dilexit maledictionem, et veniet ei: et noluit benedictionem, et elongabitur ab eo. Et induit maledictionem sicut vestimentum, et intravit sicut aqua in interiora eius, et sicut oleum in ossibus eius.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Fiat ei sicut vestimentum, quo operitur: et sicut zona, qua semper praecingitur.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Hoc opus eorum, qui detrahunt mihi apud Dominum: et qui loquuntur mala adversus animam meam.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Et tu Domine, Domine, fac mecum propter nomen tuum: quia suavis est misericordia tua. Libera me
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
quia egenus, et pauper ego sum: et cor meum conturbatum est intra me.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Sicut umbra cum declinat, ablatus sum: et excussus sum sicut locustae.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Genua mea infirmata sunt a ieiunio: et caro mea immutata est propter oleum.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Et ego factus sum opprobrium illis: viderunt me, et moverunt capita sua.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Adiuva me Domine Deus meus: salvum me fac propter misericordiam tuam.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Et sciant quia manus tua haec: et tu Domine fecisti eam.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Maledicent illi, et tu benedices: qui insurgunt in me, confundantur: servus autem tuus laetabitur.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Induantur qui detrahunt mihi, pudore: et operiantur sicut diploide confusione sua.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Confitebor Domino nimis in ore meo: et in medio multorum laudabo eum.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Quia astitit a dextris pauperis, ut salvam faceret a persequentibus animam meam.
