Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
In finem. Psalmus David.
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Deus, laudem meam ne tacueris, quia os peccatoris et os dolosi super me apertum est.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Locuti sunt adversum me lingua dolosa, et sermonibus odii circumdederunt me: et expugnaverunt me gratis.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Pro eo ut me diligerent, detrahebant mihi; ego autem orabam.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Et posuerunt adversum me mala pro bonis, et odium pro dilectione mea.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Constitue super eum peccatorem, et diabolus stet a dextris ejus.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Cum judicatur, exeat condemnatus; et oratio ejus fiat in peccatum.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Fiant dies ejus pauci, et episcopatum ejus accipiat alter.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Fiant filii ejus orphani, et uxor ejus vidua.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Nutantes transferantur filii ejus et mendicent, et ejiciantur de habitationibus suis.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Scrutetur fœnerator omnem substantiam ejus, et diripiant alieni labores ejus.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Non sit illi adjutor, nec sit qui misereatur pupillis ejus.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Fiant nati ejus in interitum; in generatione una deleatur nomen ejus.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
In memoriam redeat iniquitas patrum ejus in conspectu Domini, et peccatum matris ejus non deleatur.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Fiant contra Dominum semper, et dispereat de terra memoria eorum:
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
pro eo quod non est recordatus facere misericordiam,
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
et persecutus est hominem inopem et mendicum, et compunctum corde, mortificare.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Et dilexit maledictionem, et veniet ei; et noluit benedictionem, et elongabitur ab eo. Et induit maledictionem sicut vestimentum; et intravit sicut aqua in interiora ejus, et sicut oleum in ossibus ejus.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Fiat ei sicut vestimentum quo operitur, et sicut zona qua semper præcingitur.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Hoc opus eorum qui detrahunt mihi apud Dominum, et qui loquuntur mala adversus animam meam.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Et tu, Domine, Domine, fac mecum propter nomen tuum, quia suavis est misericordia tua.
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Libera me, quia egenus et pauper ego sum, et cor meum conturbatum est intra me.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Sicut umbra cum declinat ablatus sum, et excussus sum sicut locustæ.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Genua mea infirmata sunt a jejunio, et caro mea immutata est propter oleum.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Et ego factus sum opprobrium illis; viderunt me, et moverunt capita sua.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Adjuva me, Domine Deus meus; salvum me fac secundum misericordiam tuam.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Et sciant quia manus tua hæc, et tu, Domine, fecisti eam.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Maledicent illi, et tu benedices: qui insurgunt in me confundantur; servus autem tuus lætabitur.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Induantur qui detrahunt mihi pudore, et operiantur sicut diploide confusione sua.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Confitebor Domino nimis in ore meo, et in medio multorum laudabo eum:
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
quia astitit a dextris pauperis, ut salvam faceret a persequentibus animam meam.
