Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Au maître-chantre. — Psaume de David. Dieu, toi que célèbrent mes louanges, ne te tais point!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Car le méchant et le perfide Ont ouvert la bouche contre moi; Ils me tiennent des discours mensongers.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Ils m'environnent de paroles de haine; Ils me font la guerre sans motif.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
En échange de mon affection, ils me traitent en ennemi, Et moi, je ne fais que prier.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Ils m'ont rendu le mal pour le bien, Et la haine pour l'amour.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Soumets mon adversaire au pouvoir du méchant; Qu'un accusateur se dresse à sa droite!
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Quand on le jugera, qu'il soit déclaré coupable, Et que sa prière lui soit comptée comme un péché!
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Que ses jours soient peu nombreux; Qu'un autre prenne sa charge!
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Que ses fils soient orphelins, Et que sa femme devienne veuve!
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Que ses enfants soient vagabonds et mendiants; Qu'ils aillent quêter loin de leurs maisons en ruines!
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Que le créancier jette le filet sur tout ce qu'il possède; Que le produit de son travail soit la proie de l'étranger.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Qu'aucun ami ne lui demeure fidèle; Que nul n'ait pitié de ses orphelins.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Que sa postérité soit exterminée; Que, dès la génération prochaine, son nom soit éteint! Que l'iniquité de ses pères soit rappelée En présence de l'Éternel,
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Et que le péché de sa mère ne soit point effacé.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Que leurs crimes soient toujours présents devant l'Éternel, Et que l'Éternel anéantisse leur mémoire sur la terre!
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Car cet homme ne s'est pas souvenu D'exercer la miséricorde; Il a persécuté le misérable, le pauvre. Celui qui a le coeur brisé, pour le faire mourir!
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Il a aimé la malédiction: qu'elle tombe sur lui! Il n'a point pris plaisir à la bénédiction: Qu'elle s'éloigne de lui!
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Qu'il soit enveloppé de cette malédiction Comme d'un manteau; Qu'elle pénètre dans son corps comme de l'eau, Et dans ses os comme de l'huile!
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Qu'elle soit comme l'habit dont il se couvre, Comme une ceinture dont il soit toujours ceint!
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Tel sera, de la part de l'Éternel, le salaire de mes ennemis, Et de ceux qui profèrent contre moi des paroles meurtrières.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Mais toi, ô Éternel, mon Seigneur, agis en ma faveur, Pour l'honneur de ton nom. Toi dont la grâce est si bienfaisante, délivre-moi!
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Car je suis misérable et pauvre, Et mon coeur est meurtri au dedans de moi.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Je m'en vais comme l'ombre du soir qui s'allonge; Je suis emporté comme la sauterelle.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Mes genoux chancellent, affaiblis par le jeûne; Mon corps s'épuise et s'amaigrit.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Je suis pour mes ennemis un objet d'opprobre; Dès qu'ils m'aperçoivent, ils hochent la tête!
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Aide-moi, ô Éternel, mon Dieu! Sauve-moi, dans ta bonté,
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Afin qu'ils sachent que c'est ta main, Que c'est toi, ô Éternel, qui m'as délivré.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Ils maudissent; toi, tu béniras. Ils se dressent contre moi; mais ils seront couverts de honte. Et ton serviteur sera comblé de joie.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Que mes adversaires soient revêtus de confusion, Et enveloppés de leur honte comme d'un manteau!
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Ma bouche célébrera hautement l'Éternel: Je le louerai au milieu de la multitude;
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Car il se tient à la droite du pauvre, Pour le délivrer de ceux qui le condamnent.
