Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Au maître-chantre. Psaume de David.
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
O Dieu de ma louange, ne te tais point! Car la bouche du méchant et la bouche du perfide se sont ouvertes contre moi; ils me parlent avec une langue menteuse.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
Ils m'environnent de paroles de haine; ils me font la guerre sans cause.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
En retour de mon amour, ils se font mes adversaires; moi, je ne fais que prier.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Ils m'ont rendu le mal pour le bien, et la haine pour mon amour.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Établis sur lui un méchant, et qu'un adversaire se tienne à sa droite!
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Quand on le jugera, qu'il soit déclaré coupable, et que sa prière lui soit imputée à péché!
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Que ses jours soient peu nombreux; qu'un autre prenne sa charge!
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Que ses fils soient orphelins, et sa femme veuve!
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Que ses fils soient errants et mendiants; qu'ils aillent quêter loin de leurs masures!
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Que le créancier jette le filet sur ce qu'il a; que les étrangers pillent son travail!
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Qu'il n'y ait personne qui lui continue sa bonté; que nul n'ait pitié de ses orphelins!
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Que sa postérité soit retranchée; que dans la génération à venir leur nom soit effacé!
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Que l'iniquité de ses pères revienne en mémoire devant l'Éternel, et que le péché de sa mère ne soit point effacé;
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Qu'ils soient toujours devant l'Éternel, et qu'il retranche leur mémoire de la terre;
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Parce qu'il ne s'est pas souvenu d'user de bonté, qu'il a persécuté l'affligé, le pauvre, l'homme au cœur brisé, pour le faire mourir!
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Il a aimé la malédiction, elle viendra sur lui; il n'a point pris plaisir à la bénédiction, elle s'éloignera de lui.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Il sera enveloppé de malédiction comme d'un manteau; elle pénétrera dans son corps comme de l'eau, et dans ses os comme de l'huile.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Elle sera comme l'habit dont il se couvre, comme la ceinture dont il est toujours ceint.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Tel sera, de la part de l'Éternel, le salaire de mes adversaires, et de ceux qui disent du mal contre moi.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Mais toi, Éternel mon Dieu, agis en ma faveur, à cause de ton nom; selon la grandeur de ta bonté, délivre-moi!
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Car je suis affligé et misérable, et mon cœur est blessé au-dedans de moi.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Je m'en vais comme l'ombre quand elle décline; je suis chassé comme la sauterelle.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Mes genoux chancellent par le jeûne; ma chair a perdu son embonpoint.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Je suis pour eux un sujet d'opprobre; en me voyant, ils hochent la tête.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Sois-moi en aide, Éternel mon Dieu!
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Sauve-moi selon ta bonté, afin qu'ils sachent que c'est ta main, que c'est toi, Éternel, qui l'as fait.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Ils maudiront, toi tu béniras; ils s'élèvent, mais ils rougiront, et ton serviteur se réjouira.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Que mes adversaires soient revêtus de confusion, et couverts de leur honte comme d'un manteau!
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Ma bouche louera hautement l'Éternel; je le célébrerai au milieu de la multitude.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Car il se tient à la droite du pauvre, pour le sauver de ceux qui condamnent son âme.
