Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Au chef des chantres. De David. Psaume. Dieu, objet de mes louanges, ne garde pas le silence!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Car la bouche du méchant, la bouche de la fourberie s’ouvrent contre moi; on me parle un langage mensonger.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
On m’enveloppe de propos haineux, on me fait la guerre sans motif.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
En échange de mon amour, on me traite en ennemi, et moi je ne suis que prière.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
On me rend le mal pour le bien, la haine est le prix de mon affection.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Suscite un méchant contre lui, qu’un accusateur se dresse à sa droite!
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Quand il passe en jugement, qu’il s’en revienne condamné! Que sa prière lui soit imputée à péché!
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Que ses jours soient peu nombreux, qu’un autre s’empare de son office!
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Que ses enfants soient orphelins, que sa femme devienne veuve.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Que ses enfants errent de tous côtés pour mendier, qu’ils sollicitent, éloignés des ruines de leur demeure.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Que le créancier saisisse tout son avoir, que des étrangers mettent au pillage le fruit de son labeur.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Qu’il n’y ait personne pour lui tendre une main secourable, personne pour avoir compassion de ses orphelins.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Que sa postérité soit condamnée à disparaître, qu’à la génération prochaine son nom soit éteint.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Que l’iniquité de ses pères soit présente au souvenir de l’Eternel. Que jamais ne s’efface la faute de sa mère.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Que le Seigneur les ait toujours sous les yeux, et extirpe leur mémoire de la terre;
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
parce qu’il n’a pas songé à pratiquer la charité, qu’il a persécuté un homme malheureux, déshérité, au cœur brisé pour amener sa perte.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Il a aimé la malédiction: elle est venue le frapper; il n’avait aucun goût pour la bénédiction: elle l’a fui.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Il a endossé la malédiction comme sa tunique; elle a pénétré en son sein comme de l’eau, comme de l’huile dans ses membres.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Qu’elle soit donc pour lui comme un vêtement dont il s’enveloppe, qu’elle l’entoure comme d’une perpétuelle ceinture.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Que tel soit, de par l’Eternel, le salaire de mes adversaires, de ceux qui débitent des méchancetés contre moi!
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Mais toi, Eternel, Seigneur, traite-moi comme l’exige l’honneur de ton nom, car précieuse est ta grâce: sauve-moi!
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Je suis, en effet, pauvre et misérable, et mon cœur est déchiré en moi.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
Pareil à l’ombre qui s’allonge, je m’évanouis, je suis pourchassé comme par une nuée de sauterelles.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Mes genoux flageolent, épuisés par le jeûne; mon corps est amaigri, a perdu toute graisse.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Et je suis devenu pour eux un objet d’opprobre, ils me regardent et hochent la tête.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Secours-moi, Eternel, mon Dieu, accorde-moi ton aide en raison de ta bonté.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Qu’on sache que cela vient de ta main, que toi, ô Seigneur, tu as tout fait.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Qu’ils maudissent, eux, toi, tu béniras; qu’ils se lèvent, ils seront couverts de honte, et ton serviteur sera dans la joie.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Que mes adversaires se revêtent d’ignominie, qu’ils soient enveloppés de leur honte comme d’un manteau.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Ma bouche abondera en actions de grâce à l’Eternel; au milieu des foules, je proclamerai ses louanges.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Car il se tient à la droite du malheureux, pour l’assister contre ceux qui condamnent sa personne.
