Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
To the Overseer. — A Psalm of David. O God of my praise, be not silent,
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
For the mouth of wickedness, and the mouth of deceit, Against me they have opened, They have spoken with me — A tongue of falsehood, and words of hatred!
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
They have compassed me about, And they fight me without cause.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
For my love they oppose me, and I — prayer!
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
And they set against me evil for good, And hatred for my love.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Appoint Thou over him the wicked, And an adversary standeth at his right hand.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
In his being judged, he goeth forth wicked, And his prayer is for sin.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
His days are few, his oversight another taketh,
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
His sons are fatherless, and his wife a widow.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
And wander continually do his sons, Yea, they have begged, And have sought out of their dry places.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
An exactor layeth a snare for all that he hath, And strangers spoil his labour.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
He hath none to extend kindness, Nor is there one showing favour to his orphans.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
His posterity is for cutting off, In another generation is their name blotted out.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
The iniquity of his fathers Is remembered unto Jehovah, And the sin of his mother is not blotted out.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
They are before Jehovah continually, And He cutteth off from earth their memorial.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Because that he hath not remembered to do kindness, And pursueth the poor man and needy, And the smitten of heart — to slay,
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
And he loveth reviling, and it meeteth him, And he hath not delighted in blessing, And it is far from him.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
And he putteth on reviling as his robe, And it cometh in as water into his midst, And as oil into his bones.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
It is to him as apparel — he covereth himself, And for a continual girdle he girdeth it on.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
This [is] the wage of mine accusers from Jehovah, And of those speaking evil against my soul.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
And Thou, O Jehovah Lord, Deal with me for Thy name's sake, Because Thy kindness [is] good, deliver me.
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
For I [am] poor and needy, And my heart hath been pierced in my midst.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
As a shadow when it is stretched out I have gone, I have been driven away as a locust.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
My knees have been feeble from fasting, And my flesh hath failed of fatness.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
And I — I have been a reproach to them, They see me, they shake their head.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Help me, O Jehovah my God, Save me, according to Thy kindness.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
And they know that this [is] Thy hand, Thou, O Jehovah, Thou hast done it.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
They revile, and Thou dost bless, They have risen, and are ashamed, And Thy servant doth rejoice.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Mine accusers put on blushing, and are covered, As an upper robe [is] their shame.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
I thank Jehovah greatly with my mouth, And in the midst of many I praise Him,
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
For He standeth at the right hand of the needy, To save from those judging his soul.
