Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
For the Chief Musician. A Psalm of David. Hold not thy peace, O God of my praise;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
For the mouth of the wicked and the mouth of deceit have they opened against me: they have spoken unto me with a lying tongue.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
They compassed me about also with words of hatred, and fought against me without a cause.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
For my love they are my adversaries: but I [give myself unto] prayer.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
And they have rewarded me evil for good, and hatred for my love.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Set thou a wicked man over him: and let an adversary stand at his right hand.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
When he is judged, let him come forth guilty; and let his prayer be turned into sin.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Let his days be few; [and] let another take his office.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Let his children be fatherless, and his wife a widow.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Let his children be vagabonds, and beg; and let them seek [their bread] out of their desolate places.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Let the extortioner catch all that he hath; and let strangers make spoil of his labour.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Let there be none to extend mercy unto him; neither let there be any to have pity on his fatherless children.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Let his posterity be cut off; in the generation following let their name be blotted out.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Let the iniquity of his fathers be remembered with the LORD; and let not the sin of his mother be blotted out.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Let them be before the LORD continually, that he may cut off the memory of them from the earth.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Because that he remembered not to shew mercy, but persecuted the poor and needy man, and the broken in heart, to slay [them].
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Yea, he loved cursing, and it came unto him; and he delighted not in blessing, and it was far from him.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
He clothed himself also with cursing as with his garment, and it came into his inward parts like water, and like oil into his bones. Let it be unto him as the raiment
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
wherewith he covereth himself, and for the girdle wherewith he is girded continually.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
This is the reward of mine adversaries from the LORD, and of them that speak evil against my soul.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
But deal thou with me, O GOD the Lord, for thy name’s sake: because thy mercy is good, deliver thou me,
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
For I am poor and needy, and my heart is wounded within me.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
I am gone like the shadow when it declineth: I am tossed up and down as the locust.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
My knees are weak through fasting; and my flesh faileth of fatness.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
I am become also a reproach unto them: when they see me, they shake their head.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Help me, O LORD my God; O save me according to thy mercy:
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
That they may know that this is thy hand; [that] thou, LORD, hast done it.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Let them curse, but bless thou: when they arise, they shall be ashamed, but thy servant shall rejoice.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Let mine adversaries be clothed with dishonour, and let them cover themselves with their own shame as with a mantle.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
I will give great thanks unto the LORD with my mouth; yea, I will praise him among the multitude.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
For he shall stand at the right hand of the needy, to save him from them that judge his soul.
