Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
For the leader. Of David, a psalm. O God whom I praise, keep not silence;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
for their wicked mouths they have opened against me, they speak to me with tongues that are false,
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
they beset me with words of hatred, and fight without cause against me.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
My love they requite with hostility, while for them I lift up my prayer.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Evil for good they reward me, and hatred for my love.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
‘Set over him one who is godless,’ they say, ‘an opponent at his right hand.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
From his trial let him come forth guilty, may his prayer be counted as sin.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Grant that his days may be few, that his office be seized by another.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Grant that his children be fatherless, and that his wife be a widow.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Up and down may his children go begging, expelled from their desolate home.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
May all that he owns be seized by the creditor may strangers plunder the fruits of his toil.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
‘May none extend to him kindness, or pity his fatherless children.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
His descendants be doomed to destruction! Blotted out be his name in one generation!
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
May his father’s guilt be remembered, and his mother’s sin not blotted out:
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
on record always before the Lord, and his memory root from the earth;
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
for he gave no thought to show kindness, but pursued the poor and the needy, drove the downhearted to death.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
‘May the curses he loved light upon him, may the blessings he loathed be afar.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Like a garment he clothed him with curses; may they pierce to his inwards like water, and cling to his bones like oil.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Let them be like the robe he wraps round him, like the belt he wears every day.’
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Be this the reward of my adversaries, of those who speak evil against me.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
But you, Lord my God, be true to your name, deal kindly with me; in your gracious kindness save me.
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
For I am poor and needy, and my heart is wounded within me.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
I am gone like a lengthening shadow, I am shaken off like a locust.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
My knees totter from fasting, my flesh is shrivelled and spare.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
They heap insults upon me: when they see me, they shake their head.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Help me, O Lord my God, and save me in your kindness.
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Teach them that this is your hand, and your own doing, O Lord.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Let them curse, if only you bless. Put my assailants to shame, and make your servant glad.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
My opponents be clothed with dishonour, and wrapped in a robe of shame.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
I give thanks to you, Lord, with loud voice, I give praise in the midst of the throng;
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
for he stands by the poor, at his right hand, to save them from those who condemn them.
