Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
“For the leader of the music. A psalm of David.” O God of my praise! be not silent!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
For the mouths of the wicked and the deceitful are opened against me; They speak against me with a lying tongue.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
They assault me on every side with words of hatred; They fight against me without a cause.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
For my love they are my adversaries: But I give myself unto prayer.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
They repay me evil for good, And hatred for love.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Set thou a wicked man over him, And let an adversary stand at his right hand!
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
When he is judged, may he be condemned, And may his prayer be a crime!
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
May his days be few, And another take his office!
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
May his children be fatherless, And his wife a widow!
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
May his children be vagabonds and beggars, And from their ruined dwellings seek their bread!
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
May a creditor seize on all that he hath, And a stranger plunder his substance!
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
May there be none to show him compassion, And none to pity his fatherless children!
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
May his posterity be cut off; In the next generation may his name be blotted out!
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
May the iniquity of his fathers be remembered by the LORD, And may the sin of his mother never be blotted out!
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
May they be before the LORD continually; And may he cut off their memory from the earth!
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Because he remembered not to show pity, But persecuted the afflicted and the poor man, And sought the death of the broken-hearted.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
As he loved cursing, let it come upon him; As he delighted not in blessing, let it be far from him!
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
May he be clothed with cursing as with a garment; May it enter like water into his bowels, And like oil into his bones!
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
May it be to him like the robe that covereth him, Like the girdle with which he is constantly girded!
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
May this be the wages of mine adversaries from the LORD, And of them that speak evil against me!
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
But do thou, O LORD, my God! take part with me, For thine own name's sake! Because great is thy mercy, O deliver me!
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
For I am afflicted and needy, And my heart is wounded within me.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
I am going like a shadow; I am driven away as the locust.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
My knees totter from fasting, And my flesh faileth of fatness.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
I am a reproach to my enemies; They gaze at me; they shake their heads.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Help me, O LORD, my God! O save me, according to thy mercy!
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
That they may know that this is thy hand; That thou, O Lord! hast done it!
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Let them curse, but do thou bless! When they arise, let them be put to shame; But let thy servant rejoice!
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
May my enemies be clothed with ignominy; May they be covered with their shame, as with a mantle!
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
I will earnestly praise the LORD with my lips; In the midst of the multitude I will praise him.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
For he standeth at the right hand of the poor, To save him from those who would condemn him.
