Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Hold not your peace, O God of my praise;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
For the mouth of the wicked and the mouth of the deceitful are opened against me: they have spoken against me with a lying tongue.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
They compassed me about also with words of hatred; and fought against me without a cause.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
For my love they are my adversaries: but I give myself to prayer.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
And they have rewarded me evil for good, and hatred for my love.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Set you a wicked man over him: and let Satan stand at his right hand.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
When he shall be judged, let him be condemned: and let his prayer become sin.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Let his days be few; and let another take his office.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Let his children be fatherless, and his wife a widow.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Let his children be continually vagabonds, and beg: let them seek their bread also out of their desolate places.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Let the extortionist catch all that he has; and let the strangers spoil his labor.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Let there be none to extend mercy to him: neither let there be any to favor his fatherless children.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Let his posterity be cut off; and in the generation following let their name be blotted out.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Let the iniquity of his fathers be remembered with the LORD; and let not the sin of his mother be blotted out.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
Let them be before the LORD continually, that he may cut off the memory of them from the earth.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Because that he remembered not to show mercy, but persecuted the poor and needy man, that he might even slay the broken in heart.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
As he loved cursing, so let it come to him: as he delighted not in blessing, so let it be far from him.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
As he clothed himself with cursing like as with his garment, so let it come into his bowels like water, and like oil into his bones.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Let it be to him as the garment which covers him, and for a girdle with which he is girded continually.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Let this be the reward of my adversaries from the LORD, and of them that speak evil against my soul.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
But do you for me, O GOD the Lord, for your name’s sake: because your mercy is good, deliver you me.
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
For I am poor and needy, and my heart is wounded within me.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
I am gone like the shadow when it declines: I am tossed up and down as the locust.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
My knees are weak through fasting; and my flesh fails of fatness.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
I became also a reproach to them: when they looked on me they shook their heads.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Help me, O LORD my God: O save me according to your mercy:
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
That they may know that this is your hand; that you, LORD, have done it.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Let them curse, but bless you: when they arise, let them be ashamed; but let your servant rejoice.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Let my adversaries be clothed with shame, and let them cover themselves with their own confusion, as with a mantle.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
I will greatly praise the LORD with my mouth; yes, I will praise him among the multitude.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
For he shall stand at the right hand of the poor, to save him from those that condemn his soul.
