Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
(Til Sangmesteren. Af David. En Salme.) Du min Lovsangs Gud, vær ej tavs!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Thi en gudløs, svigefuld Mund har de åbnet imod mig, taler mig til med Løgntunge,
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
med hadske Ord omringer de mig og strider imod mig uden Grund;
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
til Løn for min Kærlighed er de mig fjendske, skønt jeg er idel Bøn;
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
de gør mig ondt for godt, gengælder min Kærlighed med Had.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
Straf ham for hans Gudløshed, lad en Anklager stå ved hans højre,
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
lad ham gå dømt fra Retten, hans Bøn blive regnet for Synd;
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
hans Livsdage blive kun få, hans Embede tage en anden;
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
hans Børn blive faderløse, hans Hustru vorde Enke;
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
hans Børn flakke om og tigge, drives bort fra et øde Hjem;
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Ågerkarlen rage efter alt, hvad han har, og fremmede rane hans Gods;
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
ingen være langmodig imod ham, ingen ynke hans faderløse;
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
hans Afkom gå til Grunde, hans Navn slettes ud i næste Slægt:
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
lad hans Fædres Skyld ihukommes hos HERREN, lad ikke hans Moders Synd slettes ud,
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
altid være de, HERREN for Øje; hans Minde vorde udryddet af Jorden,
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
fordi det ej faldt ham ind at vise sig god, men han forfulgte den arme og fattige og den, hvis Hjerte var knust til Døde;
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
han elsked Forbandelse, så lad den nå ham; Velsignelse yndede han ikke, den blive ham fjern!
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Han tage Forbandelse på som en Klædning, den komme som Vand i hans Bug, som Olie ind i hans Ben;
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
den blive en Dragt, han tager på, et Bælte, han altid bærer!
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Det være mine Modstanderes Løn fra HERREN, dem, der taler ondt mod min Sjæl.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
Men du, o HERRE, min Herre, gør med mig efter din Godhed og Nåde, frels mig for dit Navns Skyld!
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Thi jeg er arm og fattig, mit Hjerte vånder sig i mig;
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
som Skyggen, der hælder, svinder jeg bort, som Græshopper rystes jeg ud;
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
af Faste vakler mine Knæ, mit Kød skrumper ind uden Salve;
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
til Spot for dem er jeg blevet, de ryster på Hovedet, når de
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Hjælp mig, HERRE min Gud, frels mig efter din Miskundhed,
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
så de sander, det var din Hånd, dig, HERRE, som gjorde det!
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Lad dem forbande, du vil velsigne, mine uvenner vorde til Skamme, din Tjener glæde sig;
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
lad mine Fjender klædes i Skændsel, iføres Skam som en Kappe!
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Med min Mund vil jeg højlig takke HERREN, prise ham midt i Mængden;
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
thi han står ved den fattiges højre at fri ham fra dem, der dømmer hans Sjæl.
