Псалми 109
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
Zborovođi. Psalam. Davidov. Bože, diko moja, nemoj šutjeti!
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
Usta bezbožna i prijevarna na me se otvaraju, govore mi jezikom lažljivim,
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
riječima me mržnje okružuju, bezrazložno me napadaju.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
Za moju me ljubav oni optužuju, a ja se samo molim.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
Uzvraćaju mi zlo za dobro, mržnju za ljubav moju.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
“Digni protiv njega bezbožnika i tužitelj nek' mu stane zdesna!
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
Kad mu se bude sudilo, nek' bude osuđen, i molitva mu se za grijeh uzela!
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
Dani njegovi nek' budu malobrojni, njegovu službu nek' dobije drugi!
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
Djeca njegova nek' postanu siročad, a njegova žena udovica!
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
Nek' mu djeca budu skitnice, prosjaci, nek' budu bačena iz opustjelih domova!
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
Nek' mu lihvar prigrabi sav posjed, tuđinci nek' razgrabe plod muke njegove!
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
Nitko ne imao prema njemu samilosti, nitko se ne smilovao siročadi njegovoj!
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
Neka mu se zatre potomstvo, u drugome koljenu neka se utrne ime njegovo!
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
Spominjao se Jahve grijeha njegovih, i grijeh njegove majke nek' se ne izbriše:
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
nek budu svagda Jahvi pred očima! Neka se sa zemlje izbriše spomen njihov!”
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
Jer se ne spomenu da čini milosrđe, već proganjaše bijedna i uboga i u smrt gonjaše čovjeka srca shrvana.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
Prokletstvo je ljubio, pa neka ga stigne; blagoslova ne htjede, daleko nek' je od njega!
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
Prokletstvom nek' se odjene kao haljinom, neka kao voda uđe u njega i kao ulje u kosti njegove.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
Bilo mu haljinom kojom se pokriva, pojas kojim se svagda paše!
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
Tako nek' plati Jahve tužiteljima mojim koji zlo govore protiv duše moje!
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
A ti, Jahve, Gospode, rad imena svog zauzmi se za me, spasi me jer je dobrostiva ljubav tvoja!
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
Jer bijedan sam i ubog, i srce je moje ranjeno u meni.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
K'o sjena što se naginje ja nestajem, progone me kao skakavca.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
Od posta mi koljena klecaju i tijelo moje omrša.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
Ruglom sam njima postao, kimaju glavom kad me vide.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
Pomozi mi, Jahve, Bože moj, po doborti me svojoj spasi!
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
Nek' upoznaju da je ovo ruka tvoja i da si ti ovo učinio, Jahve!
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
Oni nek' proklinju, ti blagoslivljaj; nek' se postide koji se na me podižu, a sluga tvoj nek' se raduje!
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
Stidom nek' se odjenu tužitelji moji i sramotom svojom nek' se k'o plaštem pokriju!
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
Slavit ću Jahvu iz svega grla i hvalit' ga u veliku mnoštvu
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
jer stoji s desne siromahu da mu dušu spasi od sudaca.
