Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
Prisa Herren, for han er god, for æveleg varer hans miskunn!
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
So segjer Herrens utløyste, som han hev løyst ut or naudi,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
som han hev sanka i hop frå landi, frå aust og frå vest, frå nord og frå havet.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
Dei for vilt i øydemarki, i vegløysa, dei fann ingen by til å bu i.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Hungrige og tyrste var dei, deira sjæl vanmegtast i deim.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Då ropa dei til Herren i si naud, or deira trengslor fria han deim ut,
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
og han førde deim på rett veg, so dei gjekk til ein by dei kunde bu i.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni,
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
for han metta den tyrste sjæl, og den hungrige sjæl fyllte han med godt.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
Dei sat i myrker og daudeskugge, bundne i stakarsdom og jarn,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
av di dei hadde tråssa mot Guds ord og vanvyrdt råderne frå den Høgste.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Og han bøygde deira hjarto med liding, dei snåva, og der var ingen hjelpar.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Då ropa dei til Herren i si naud, frå deira trengslor frelste han deim.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
Han førde deim ut or myrker og daudeskugge, og deira band reiv han sund.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni;
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
for han krasa koparportar og hogg sund jarnbommar.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
Dårar var dei for sin brotsveg, og for sine misgjerningar vart dei plåga.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
Deira sjæl vart leid av all mat, og dei kom nær til daudens portar.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Då ropa dei til Herren i si naud; frå deira trengslor frelste han deim.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
Han sende sitt ord og lækte deim og berga deim frå deira graver.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
og ofra takkoffer og fortelja um hans verk med fagnad.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
Dei som for ut på havet med skip, og som dreiv handel på dei store vatni,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
dei såg Herrens gjerningar og hans underverk på djupet.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
Han tala og let det koma ein stormvind, og denne reiste havsens bylgjor.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
Dei for upp imot himmelen, dei for ned i djupi, deira sjæl miste modet i ulukka.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
Dei raga og tumla som drukne, og all deira visdom vart til inkjes.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Då ropa dei til Herren i si naud, or deira trengslor førde han deim ut.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
Han let storm verta til stilla, og bylgjorne kringum deim tagna.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Og dei vart glade då dei lagde seg, og han førde deim til den hamni dei ynskte.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Dei skal prisa Herren for hans miskunn og for hans under mot menneskjeborni
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
og høglova honom i folkesamling og lovsyngja honom der dei gamle sit saman.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
Han gjorde elvar til ei øydemark og vatskjeldor til eit turrlende,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
fruktsamt land til ei saltheid, for deira vondskap skuld, som budde der.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
Han gjorde øydemark til innsjø og turrlende til vatskjeldor.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
Og han let hungrige bu der, og dei bygde ein by til å bu i.
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
Og dei sådde åkrar og planta vinhagar, og dei fekk grøda til å hausta.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
Og han velsigna deim, og dei auka mykje, og av fe gav han deim ikkje lite.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
So minka dei att og vart nedbøygde av trykk og trengsla og sorg.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
Han som renner ut vanvyrdnad yver hovdingar og let deim villast i veglaus øydemark,
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
han lyfte upp den fatige or vesaldomen og auka ætterne som ei hjord.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
Dei ærlege ser det og gled seg, og all vondskap let att sin munn.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Den som er vis, han gjeve gaum etter dette, og dei må merke Herrens nådegjerningar.
