Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
| הֹדוּ לַיהֹוָה כִּי־טוֹב כִּי לְעוֹלָם חַסְדּֽוֹ׃ |
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
| יֹאמְרוּ גְּאוּלֵי יְהֹוָה אֲשֶׁר גְּאָלָם מִיַּד־צָֽר׃ |
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
| וּֽמֵאֲרָצוֹת קִבְּצָם מִמִּזְרָח וּמִֽמַּעֲרָב מִצָּפוֹן וּמִיָּֽם׃ |
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
| תָּעוּ בַמִּדְבָּר בִּישִׁימוֹן דָּרֶךְ עִיר מוֹשָׁב לֹא מָצָֽאוּ׃ |
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
| רְעֵבִים גַּם־צְמֵאִים נַפְשָׁם בָּהֶם תִּתְעַטָּֽף׃ |
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
| וַיִּצְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם מִמְּצוּקוֹתֵיהֶם יַצִּילֵֽם׃ |
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
| וַֽיַּדְרִיכֵם בְּדֶרֶךְ יְשָׁרָה לָלֶכֶת אֶל־עִיר מוֹשָֽׁב׃ |
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
| יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃ |
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
| כִּֽי־הִשְׂבִּיעַ נֶפֶשׁ שֹׁקֵקָה וְנֶפֶשׁ רְעֵבָה מִלֵּא־טֽוֹב׃ |
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
| יֹשְׁבֵי חֹשֶׁךְ וְצַלְמָוֶת אֲסִירֵי עֳנִי וּבַרְזֶֽל׃ |
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
| כִּֽי־הִמְרוּ אִמְרֵי־אֵל וַעֲצַת עֶלְיוֹן נָאָֽצוּ׃ |
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
| וַיַּכְנַע בֶּעָמָל לִבָּם כָּשְׁלוּ וְאֵין עֹזֵֽר׃ |
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
| וַיִּזְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם מִמְּצֻקוֹתֵיהֶם יוֹשִׁיעֵֽם׃ |
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
| יוֹצִיאֵם מֵחֹשֶׁךְ וְצַלְמָוֶת וּמוֹסְרוֹתֵיהֶם יְנַתֵּֽק׃ |
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
| יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃ |
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
| כִּֽי־שִׁבַּר דַּלְתוֹת נְחֹשֶׁת וּבְרִיחֵי בַרְזֶל גִּדֵּֽעַ׃ |
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
| אֱוִלִים מִדֶּרֶךְ פִּשְׁעָם וּֽמֵעֲוֺנֹתֵיהֶם יִתְעַנּֽוּ׃ |
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
| כׇּל־אֹכֶל תְּתַעֵב נַפְשָׁם וַיַּגִּיעוּ עַד־שַׁעֲרֵי־מָֽוֶת׃ |
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
| וַיִּזְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם מִמְּצֻקוֹתֵיהֶם יוֹשִׁיעֵֽם׃ |
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
| יִשְׁלַח דְּבָרוֹ וְיִרְפָּאֵם וִימַלֵּט מִשְּׁחִֽיתוֹתָֽם׃ |
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
| יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃ |
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
| וְיִזְבְּחוּ זִבְחֵי תוֹדָה וִיסַפְּרוּ מַעֲשָׂיו בְּרִנָּֽה׃ |
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
| ׆ יוֹרְדֵי הַיָּם בׇּאֳנִיּוֹת עֹשֵׂי מְלָאכָה בְּמַיִם רַבִּֽים׃ |
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
| ׆ הֵמָּה רָאוּ מַעֲשֵׂי יְהֹוָה וְנִפְלְאוֹתָיו בִּמְצוּלָֽה׃ |
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
| ׆ וַיֹּאמֶר וַֽיַּעֲמֵד רוּחַ סְעָרָה וַתְּרוֹמֵם גַּלָּֽיו׃ |
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
| ׆ יַעֲלוּ שָׁמַיִם יֵרְדוּ תְהוֹמוֹת נַפְשָׁם בְּרָעָה תִתְמוֹגָֽג׃ |
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
| ׆ יָחוֹגּוּ וְיָנוּעוּ כַּשִּׁכּוֹר וְכׇל־חׇכְמָתָם תִּתְבַּלָּֽע׃ |
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
| ׆ וַיִּצְעֲקוּ אֶל־יְהֹוָה בַּצַּר לָהֶם וּֽמִמְּצוּקֹתֵיהֶם יוֹצִיאֵֽם׃ |
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
| יָקֵם סְעָרָה לִדְמָמָה וַיֶּחֱשׁוּ גַּלֵּיהֶֽם׃ |
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
| וַיִּשְׂמְחוּ כִֽי־יִשְׁתֹּקוּ וַיַּנְחֵם אֶל־מְחוֹז חֶפְצָֽם׃ |
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
| יוֹדוּ לַיהֹוָה חַסְדּוֹ וְנִפְלְאוֹתָיו לִבְנֵי אָדָֽם׃ |
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
| וִֽירוֹמְמוּהוּ בִּקְהַל־עָם וּבְמוֹשַׁב זְקֵנִים יְהַלְלֽוּהוּ׃ |
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
| יָשֵׂם נְהָרוֹת לְמִדְבָּר וּמֹצָאֵי מַיִם לְצִמָּאֽוֹן׃ |
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
| אֶרֶץ פְּרִי לִמְלֵחָה מֵרָעַת יוֹשְׁבֵי בָֽהּ׃ |
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
| יָשֵׂם מִדְבָּר לַאֲגַם־מַיִם וְאֶרֶץ צִיָּה לְמֹצָאֵי מָֽיִם׃ |
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
| וַיּוֹשֶׁב שָׁם רְעֵבִים וַיְכוֹנְנוּ עִיר מוֹשָֽׁב׃ |
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
| וַיִּזְרְעוּ שָׂדוֹת וַיִּטְּעוּ כְרָמִים וַיַּעֲשׂוּ פְּרִי תְבוּאָֽה׃ |
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
| וַיְבָרְכֵם וַיִּרְבּוּ מְאֹד וּבְהֶמְתָּם לֹא יַמְעִֽיט׃ |
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
| וַיִּמְעֲטוּ וַיָּשֹׁחוּ מֵעֹצֶר רָעָה וְיָגֽוֹן׃ |
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
| ׆ שֹׁפֵךְ בּוּז עַל־נְדִיבִים וַיַּתְעֵם בְּתֹהוּ לֹא־דָֽרֶךְ׃ |
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
| וַיְשַׂגֵּב אֶבְיוֹן מֵעוֹנִי וַיָּשֶׂם כַּצֹּאן מִשְׁפָּחֽוֹת׃ |
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
| יִרְאוּ יְשָׁרִים וְיִשְׂמָחוּ וְכׇל־עַוְלָה קָפְצָה פִּֽיהָ׃ |
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
| מִי־חָכָם וְיִשְׁמׇר־אֵלֶּה וְיִתְבּוֹנְנוּ חַֽסְדֵי יְהֹוָֽה׃ |
